Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 120

— Какво ще пиеш?

— Всичко, само да е алкохол.

Ернандес наля две чаши и подаде едната на Дядо Коледа, който беше седнал на един кожен стол, след което се настани зад бюрото си.

— Добре, старче — каза той, — какво мислиш, че имаш срещу мен?

— Ти си наел Маркиз Куинсбъри да убие президента Трилейни — отвърна Дядо Коледа. — След това си поръчал да създадат Найтхоук, който да убие Маркиза, за да можеш да потулиш работата.

— Защо бих го правил? — попита полковника и запали тънка пура от Антар.

— О, имал си много причини — отговори възрастният мъж и отпи от питието си. — Според мен си искал да заемеш неговия пост. Наел си Маркиза да убие Трилейни… но след това той е започнал да те изнудва. Може би е станал прекалено алчен и в един момент е трябвало да избираш дали да го убиеш или да бъдеш разкрит.

— Ти си в голяма заблуда.

Дядо Коледа сви рамене.

— Причината няма никакво значение. Това, което е важно, е, че ти си наел Маркиза да дръпне спусъка и той си го призна преди Найтхоук да го убие.

— Глупости! Защо ще ви казва?

— Може би се е опитвал да си купи живота.

— Глупости — повтори полковникът. Той забеляза, че пурата му е изгаснала и я запали отново. — Маркиза беше безразсъдно смел като младия Найтхоук.

— Може би се е перчел — каза Дядо Коледа. — На кой му пука каква е била причината? Имам го на запис, копия от него се съхраняват на три различни планети в Олигархията. Ако не им се обаждам всеки месец, записите ще отидат…

— В Олигархията? — прекъсна го Ернандес. — Някак си не треперя от страх.

— В пресата на Солио II и при по-важните политици — довърши възрастният мъж.

Ернандес го гледаше внимателно.

— Мисля, че блъфираш.

— Но би ли рискувал живота си? — усмихна се Дядо Коледа. — Аз не искам нищо друго, освен да отида в Пръстена и да грабя божиите църкви на воля. Ако ме пуснеш, няма и да чуеш повече за мен. Ако ме убиеш, и теб ще те последва същата участ до — нека не гледаме прекалено песимистично — една година.

Ернандес изпи питието си на един дъх, след което внимателно постави празната чаша в края на лъснатото си бюро.

— Искаш ли да чуеш истината?

— С удоволствие — каза възрастният мъж и погледна през прозореца към гробището. — Но и да не ми я кажеш, ще го преживея. От теб зависи.

— Трилейни беше тиранин, ала беше мекушав тиранин. Позволи на Маркиза да разграбва системата Солио, защото не му стискаше да се изправи срещу него. — Той замълча. — Навремето Маркиза работеше за мен, как да кажа, на свободен договор. Имахме сърдечно приятелство. В крайна сметка успях да го убедя, че ако убие Трилейни, на негово място ще поставя марионетка, която ще му даде даже по-голяма свобода в разграбването на Солио.

— Имаш предвид себе си?

— Ако успеех да спечеля подкрепата, да. Ако не, тогава някой, който да се поддава на влиянието ми. Силата на Маркиза щеше да закрепи властта ни, а ние щяхме да му се отблагодарим като си затваряме очите. Поне този план му изложих. — Той се замисли. — Разбира се, в момента, в който вземехме властта, щяхме да изгоним Маркиза и хората му извън системата.