Читать «Бялата смърт» онлайн

Арагена била планета, застроена отвътре, защото нейният владетел, Метамерик, който се разпростирал по екваториалната плоскост на триста и шестдесет градуса и по този начин опасвал своята държава, като така й бил не само господар, но и защита, желаейки да запази своя народ, ентеритите, от космическо нашествие, забранил да се премества каквото и да е, дори и най-малкото камъче, на повърхността на планетата. Затова сушата на Арагена била дива и мъртва и само брадвите на светкавиците кълцали кремъчните гърбове на планините, а метеорите дълбаели с кратери континентите. Но десет мили под повърхността се разпростирала зона, където ентеритите не щадели силите си. Пробивайки родната си планета, те запълвали вътрешността й с кристални градини и градове от сребро и злато. Издигали къщи с покрива надолу във вид на додекаедри или икосаедри, а също и хиперболични дворци, в чиито огледални куполи всеки можел да се види, увеличен двадесет хиляди пъти като в театър на великани — защото обичали блясъка и геометрията, а били и знаменити строители. По тръбопроводи прокарвали вътре в планетата светлина, която филтрирали ту през смарагди, ту през диаманти, ту през рубини и затова имали според желанието си разсъмване, обяд или розов сумрак. А така били влюбени в собствените си форми, че целият им свят бил огледален. Имали кристални превозни средства, движени от дъха на горещи газове, без прозорци, защото целите били прозрачни, и пътувайки, те виждали себе си, отразени във фасадите на дворците и храмовете — предивни многократни отражения, които се плъзгали, докосвали и греели с цветовете на дъгата. Имали дори свое небе, където в паяжини от молибден и ванадий греели шпинели и планински кристали, които произвеждали в огън.

Наследствен и едновременно с това вечен владетел бил Метамерик, защото имал студено и прекрасно многочленно тяло, а в първия му член се намирал разумът. Остареел ли той, след хиляди години, когато кристалните мрежи вече се изтривали от високоразрядното мислене, властта след него приемал следващият член и така нататък, защото членовете му били десет милиарда. Метамерик бил потомък на ауригените, които никога не бил виждал, а знаел за тях само това, че когато ги заплашила гибел от някакви страшни същества, които се занимавали с космонавтика и напуснали заради нея родните си слънца, затворили всичките си знания и жаждата си за живот в микроскопични атомни зърна, с които оплодили скалните дълбини на Арагена. Дали й това име, защото им напомняло за тях, но дори не поставили въоръжен крак върху скалите й, за да не насочат с тази следа жестоките си преследвачи. Загинали до един с единствената утеха, че техните врагове, наречени бели или бледи, дори няма и да се досетят, че не са ги унищожили напълно. Ентеритите, които се появили от Метамерик, не знаели като него за този свой необикновен произход: историята за ужасния край на ауригените, а също и за началото на ентеритите била записана на черен везувианов кристал, скрит в центъра на планетата. Толкова по-добре я знаел и я помнел обаче техният владетел.