Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 658

— О, мамо! — възкликна Флорънс. — Как ми олеква на душата, като чувам тези думи, въпреки че срещата и раздялата ни са такива.

— И за мен самата — каза Едит — тези думи звучат странно, произнесени от собствената ми уста. Но дори и да бях такова окаяно същество, за каквото съм му дала повод да ме смята, мисля, че пак щях да кажа тези думи, след като чуя, че сега сте си много скъпи един на друг. Нека, когато си му най-скъпа, той мисли за мен с по-голямо снизхождение и аз ще мисля за него с по-голямо снизхождение. Това са последните думи, които му изпращам. А сега довиждане, живот мой!

Тя я притисна до гърдите си и сякаш наведнъж изля цялата любов и нежност на женската си душа.

— Тази целувка е за детето ти! Тези целувки са благословия за теб! Моя мила Флорънс, мое скъпо момиче, сбогом!

— Пак ще се срещнем! — извика Флорънс.

— Никога вече! Никога вече! Когато си тръгнеш и ме оставиш в тази мрачна стая, мисли, че все едно си ме положила в гроба. Спомняй си само, че ме е имало и че съм те обичала!

И Флорънс тръгна. Повече не видя лицето й, но споменът за прегръдките и целувките й не я напусна.

Братовчедът Финикс я посрещна на вратата и я заведе долу в неприветливата трапезария, където чакаше Уолтър. И там тя склони разплаканото си лице на рамото му.

— Дяволски съжалявам — каза братовчедът Финикс и съвсем простичко и без изобщо да се крие, избърса очи с маншетите на ризата си, — че чувствителната душа на прекрасната и изискана дъщеря на моя приятел Домби и мила жена на моя приятел Гей беше така натъжена и разстроена от срещата, която току-що приключи. Но аз се надявам и вярвам, че го направих за добро и че моя почтен приятел Домби ще се почувствува облекчен от направените тук признания. Дълбоко съжалявам, че моят приятел Домби се озова в такава дяволска бъркотия чрез брака си с член на нашето семейство, но съм твърдо убеден, че ако не беше този пъклен разбойник Каркър, мъжът с белозъбата усмивка, всичко щеше да върви доста гладко. Що се отнася до моята родственица, която ми оказа честта да си създаде изключително добро мнение за мен, аз мога да уверя милата жена на моя приятел Гей, че тя може напълно да разчита на мен като на баща. А що се отнася до превратностите в човешките съдби и до удивителния начин, по който непрекъснато се държим, то единственото, което мога да кажа заедно с моя приятел Шекспир — човек на всички времена104, с когото без съмнение моят приятел Гей е запознат, е, че: животът представлява само сянка на съня105.

Глава LXII

Заключителна

Една бутилка, дълго невиждала дневна светлина, потънала в прах и паяжини, е извадена на бял свят и златистото вино в нея сипе искри върху масата.