Читать «Светкавица» онлайн
Дийн Кунц
Annotation
„Съдбата се бори да възстанови предопределения модел. Но за щастие понякога не успява.“
Рано, твърде рано Лора Шейн остава сама на този свят… за да премине през трудности и изпитания, за да се влюби и загуби отново…
И при всяко препятствие на пътя й до нея неизменно е един тайнствен непознат, нейният ангел-хранител. От друго време и място, Стефан се бори с миналото, за да запази бъдещето. Бъдеще, в което, може би те имат някакво бъдеще… заедно.
„Съдбата се бори да възстанови предопределения модел. И за щастие понякога успява.“
Един от най-добрите романи на Дийн Кунц, роман, в който миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в едно.
Дийн Кунц
ПЪРВА ЧАСТ
ГЛАВА ПЪРВА
1.
2.
3.
4.
5.
ГЛАВА ВТОРА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
ГЛАВА ТРЕТА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА ПЕТА
1.
2.
3.
4.
ГЛАВА ШЕСТА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
ГЛАВА СЕДМА
1.
2.
3.
info
Дийн Кунц
Светкавица
На Грег, Джоан Бенфорд
Понякога си мисля, че сте най-интересните
хора, които познаваме.
Тогава винаги вземам два аспирина и си лягам.
Но мисълта упорства.
ПЪРВА ЧАСТ
ЛОРА
Дълбоката любов на някого
ни дава сили,
а дълбоката любов към някого
ни дава смелост.
ГЛАВА ПЪРВА
СВЕЩ НА ВЯТЪРА
1.
В нощта, когато се роди Лора Шейн, се разрази буря. Тогава времето беше толкова странно, че хората го споменаваха години наред.
Дванадесети януари 1955 година, сряда беше студен, сив и мрачен ден. На свечеряване от навъсеното небе се заизвиваха едри, пухкави снежинки и хората от Денвър се спотаиха в очакване на виелица от Скалистите планини. Към десет часа вечерта от запад задуха силен, мразовит вятър и зави през планинските проходи и над неравните гористи склонове. Снежинките се смалиха и станаха като песъчинки — малки и скърцащи. Вятърът нахлу през прозорците на опасания с книжни лавици кабинет на доктор Пол Маркуел.
Маркуел се беше отпуснал на стола зад бюрото и пиеше шотландско уиски за затопляне. Непрекъснатата настинка, която го мъчеше, се дължеше не на зимното течение, а на вътрешна студенина на ума и сърцето.
През четирите години след смъртта на единственото му дете Лени от полиомиелит Маркуел все повече затъваше в пиянство. И сега, въпреки че беше дежурен на повикване в околийската болница, той взе бутилката и си наля още „Чивас Ригьл“. През просветената 1955 година децата се ваксинираха с ваксината на доктор Джонас Солк. Скоро нито едно дете нямаше да се парализира или умира от полиомиелит. Но Лени се зарази през 1951 година преди Солк да разработи ваксината. Парализираха се и дихателните мускули на момчето. Случаят се усложни с бронхопневмония. Лени нямаше шансове.
Глух тътен отекна в зимната нощ от планината към запад, но отначало Маркуел не му обърна внимание. Беше така погълнат от собствената неспирна черна скръб, че понякога само подсъзнателно долавяше какво става около него.
На бюрото стоеше снимка на Лени. Дори четири години след смъртта лекарят продължаваше да се измъчва от усмихнатото лице на сина си. Трябваше може би да скрие снимката, но вместо това я държеше на видно място, защото методът, чрез който се опитваше да изкупи вината си, се състоеше в непрестанно самобичуване.
