Читать «Сватбата на Беки Б.» онлайн - страница 2

Сграбчвам полираното дърво още по-настървено, поемам си дълбоко дъх и още веднъж побутвам навътре. Напразно. Днес е един от онези кристално ясни зимни дни в Гринич Вилидж, когато въздухът прилича на паста за зъби и всяко поемане на дъх те кара да потреперваш, а хората се носят призрачно наоколо, скрити зад плътните си шалове. Обаче аз се потя. Лицето ми е червено като домат, косата ми се е измъкнала от новата ми казашка шапка и ми е паднала пред очите, а освен това усещам любопитните погледи на всички, насядали край витрината на отсрещното кафене „Джо-Джо“.

Обаче аз не смятам да се предавам така лесно. Знам си, че ще успея.

Налага се, защото да не съм луда да плащам за доставка, когато живея само на две преки оттук!

— Няма да влезе — чувам гласа на шофьора на таксито, който си подава главата от прозорчето и ме поглежда апатично.

— Ще влезе! Вече успях да вмъкна предните два крака… — изпъшквам и продължавам да бутам. Само да можех да измисля някакъв начин да накарам другите два крака също да влязат! Все едно, че ще водиш кучето си на ветеринар.

— Ама аз не съм застрахован! — обажда се пак таксиджията.

— Няма значение! Аз съм само на няколко преки. Ще го държа през целия път. Няма да има проблеми.

Шофьорът сбръчква вежди и започва да си чисти зъбите с почерняла клечка за зъби.

— Да не би да си въобразявате, че и вие ще можете да влезете след това нещо? — заявява той по едно време.

— Ще се сгъна някак си! Сигурна съм, че ще мога! — изпъшквам и отчаяно продължавам да бутам шкафчето за коктейли. Чува се съмнителен звук от досег с предната седалка.

— Много съжалявам — изричам, едва поемайки си дъх. — Добре. Вижте сега, ще започна отначало. Може би просто не съм подходила от правилния ъгъл…

Колкото е възможно по-внимателно аз повдигам предния край на шкафчето, измъквам го от таксито и го връщам обратно на тротоара.

— И какво е това чудо, по дяволите?! — чуди се шофьорът.

— Това е шкафче за коктейли от 1930-те! Вижте само, капакът е подвижен! — Измъквам капака от кукичката му и с горда физиономия разкривам невероятните чудеса вътре: огледалните стени в стил арт деко. — Тук се поставят чашите… а ето там пък има два шейкъра за коктейли.

Прокарвам гальовно ръка по лъскавата му повърхност. Още в мига, в който го зърнах на витрината на „Антиките на Артър“, знаех, че трябва да го имам! Вярно, че двамата с Люк се споразумяхме да не купуваме повече мебели за апартамента, обаче това тук е различно. Абсолютно съм убедена! Боже, истинско шкафче за коктейли, като по филмите с Фред Астер и Джинджър Роджърс! То ще внесе огромна промяна в нашите тихи вечери. Всяка вечер двамата с Люк ще си смесваме мартинита, ще танцуваме под звуците на песните от онези години и ще наблюдаваме прехласнати залеза! Ще бъде толкова… атмосферично! Ще трябва да си купим един от онези старомодни грамофони с огромните фунии и да започнем да си събираме плочи на 78 оборота, а аз пък ще се разхождам величествено, облечена в разкошни стари рокли от най-висока класа!