Читать «Роня, дъщерята на разбойника» онлайн - страница 61

— Как е сега в Матисовия замък?

И Малък Клипен отговори, както си беше:

— Тъжно е вече в Матисовия замък. Върни се у дома, Роня!

Роня гледаше над потока и горите.

— За да ми кажеш това ли те изпрати Ловис?

Малък Клипен кимна.

— Да! Прекалено тежко е без теб, Роня. Всички те чакат да се върнеш у дома.

С поглед, зареян над потока и горите, Роня тихичко попита:

— А Матис? И той ли ме очаква да се завърна вкъщи?

Малък Клипен изруга.

— Тоя дяволски шмекер! Кой го знае какво си мисли и какво очаква!

За миг настъпи мълчание, сетне Роня попита:

— Говори ли понякога за мен?

Малък Клипен започна да се върти, сега бе моментът да прояви хитрост и затова той млъкна.

— Искам да ми кажеш както си е — предупреди го Роня. — Никога ли не споменава името ми?

— Не — призна Малък Клипен с нежелание. — Нито пък някой друг има право да го споменава, когато той може да чуе.

По дяволите, ето на, че каза онова, за което Ловис му беше заръчала да си мълчи — няма що, голям умник е!

Той умолително погледна Роня.

— Но всичко ще се оправи, детето ми, само си ела!

Роня поклати глава.

— Няма да се върна вкъщи! Щом Матис продължава да не ме смята за свое дете — няма! Така му предай — и нека добре да се чуе в Матисовия замък.

— Благодаря — отвърна Малък Клипен, — с такъв поздрав дори и Пер Черепа няма да посмее да се вести пред него.

Пер Черепа впрочем в последно време бил изнемощял, разказваше Малък Клипен. И как нямало да бъде, след като всичко било толкова печално! Матис ругаел и вдигал врява за щяло и нещяло, вече никой не можел да му угоди, пък и работите му не вървели добре. Цялата гора бъкала от стражници, Пелйе бил заловен и хвърлен в тъмницата на управника само на хляб и вода. Там били затворени и двама от Бурковите хора и се говорело, че управникът се зарекъл до една година да излови всички разбойници в Матисовата гора и да ги накаже според закона. Какво ли пък ще рече това, чудеше се Малък Клипен, може би смърт?

— В последно време никога ли не се смее? — попита Роня.

— Кой? Управникът ли?

— Говоря ти за Матис — поясни Роня.

И Малък Клипен я увери, че никой не е чул Матис да се смее от онова утро, когато пред очите му Роня беше прескочила Дяволското гърло.

Малък Клипен трябваше да си тръгне, преди да се е стъмнило съвсем. Вече се безпокоеше какво ще предаде на Ловис, като се прибере. Затова той направи още един опит:

— Роня, ела си! Върни се! Послушай ме и ела!

Роня поклати глава, после рече:

— Поздрави Ловис и й предай хиляди благодарности за хляба!

Малък Клипен мушна бързо ръка в кожената торба.

— Да му се не види, за малко да забравя — та аз ти нося и една кесийка сол! Какво щях да я правя, ако я бях върнал?

Роня взе кесийката.

— Имам майка, която мисли за всичко! Знае тя какво е необходимо, ако искаш да оцелееш. Но как пък разбра, че сме останали само с две зрънца сол?

— Може би една майка просто усеща тия неща — предположи Малък Клипен. — Когато нещо важно за детето й е на привършване.

— Само такава майка като Ловис — добави Роня. Дълго стоя и гледа след Малък Клипен, когато той си тръгна, гледаше как пъргаво се отдалечава по тясната издатина и крачи надолу по склона. Едва когато се скри от погледа й, тя влезе в пещерата.