Читать «Децата на капитан Грант» онлайн - страница 15

— Баща ми, бедният ми баща! — извика Мери Грант и падна на колене пред лорд Гленарван.

— Вашият баща, мис?… — запита той, изненадан от коленичилото пред него момиче.

— Да, Едуард, мис Грант и нейният брат — отговори леди Елена, — децата на капитан Грант, които Адмиралтейството осъжда да останат сираци!

— Ах, мис, — каза лорд Гренарван, като вдигна девойката, — ако знаех, че сте тук… — Той млъкна. Тягостно мълчание, нарушавано от ридания, се възцари в двора. Никой не проговори, нито лорд Гленарван, нито леди Елена, нито майорът, нито прислужниците на замъка, които стояха безмълвни край господарите си. Но с държанието си всички тия шотландци протестираха срещу поведението на английското правителство.

След малко майорът се обърна към лорд Гленарван с думите:

— Значи нямате вече никаква надежда?

— Никаква.

— Тогава — провикна се младият Робърт — аз ще отида сам при тия хора и ще видим…

Робърт не довърши заканата си, защото сестра му го спря. Но стиснатият юмрук показваше, че намеренията му не са много миролюбиви.

— Не, Робърт, не! — каза Мери Грант. — Да благодарим на тия великодушни господа за онова, което са направили за нас, да запазим вечна признателност към тях и да си вървим.

— Мери! — извика леди Елена.

— Мис, къде отивате? — каза лорд Гленарван.

— Ще ида да се хвърля в краката на кралицата — отговори девойката — и ще видим дали тя ще остане глуха към молбите на две деца, които я молят за живота на баща си!

Лорд Гленарван поклати глава не защото се съмняваше в добротата на нейно величество, а защото знаеше, че Мери Грант не ще може да стигне до кралицата. Молителите стигат твърде рядко до стъпалата на трона и изглежда, че над вратите на царските палати е написано това, което англичаните изписват върху кормилата на своите кораби:

Passengers are requested not to speak to the man at the wheel.¹¹

Леди Елена разбра мисълта на мъжа си. Тя знаеше, че постъпките на младото момиче щяха да бъдат напразни, и виждаше отчаяния бъдещ живот на тия две деца. Тогава у нея се породи една великодушна и благородна мисъл.

— Мери Грант — извика тя, — почакайте, мое дете, и чуйте какво ще кажа.

Девойката държеше братчето си за ръка и се канеше да си върви. Тя се спря.

Тогава леди Елена, развълнувана, с насълзени очи, но с твърд глас се обърна към мъжа си.

— Едуард — каза му тя, — когато капитан Грант е написал и хвърлил в морето писмото, той е поверил съдбата си в ръцете на провидението. Писмото го намерихме ние. Ясно е, че провидението е пожелало да ни натовари със спасяването на тия нещастници.

— Какво искате да кажете, Елена? — запита лорд Гленарван. Настъпи дълбоко мълчание.