Читать «Децата на капитан Грант» онлайн - страница 11

Този ден леди Елена започна да се безпокои. Вечерта тя беше сама в стаята си, когато управителят на замъка, г. Халбърт, дойде да я попита дали ще приеме една девойка и едно момче, които желаят да говорят с лорд Гленарван.

— Местни хора ли са? — попита леди Елена.

— Не, госпожо — отговори управителят, — защото не ги познавам. Пристигнали в Балък с влака, а оттам до Лъс — пеша.

— Поканете ги горе, Халбърт — каза леди Гленарван.

Управителят излезе. След няколко минути девойката и момчето бяха въведени в стаята на леди Елена. Те бяха брат и сестра. Приликата ги издаваше. Сестрата бе на шестнадесет години. Нейното красиво, малко изморено лице, очите й, които навярно бяха често плакали, примиреният й, но решителен израз, бедното, но чисто облекло говореха в нейна полза. Тя дърпаше за ръка дванадесетгодишно смело наглед момче, което като че ли бе взело сестра си под своя закрила. И наистина! Само някой да се осмелеше да оскърби момичето, щеше да се разправя с това малко човече! Пред леди Елена младото момиче се посму-ти, но леди Гленарван побърза да заговори.

— Желаете да ми говорите ли? — попита тя, като насърчи с поглед девойката.

— Не — отговори решително момчето, — не на вас, а на лорд Гленарван лично.

— Моля извинете го, госпожо — каза сестрата, като погледна братчето си.

— Лорд Гленарван не е в замъка — поде леди Елена. — Но аз съм негова съпруга и ако мога да го заместя…

— Вие ли сте леди Гленарван? — запита девойката.

— Да, мис.

— Съпругата на лорд Гленарван от Малкъм Касъл, който е обнародвал в „Таймс“ съобщение за корабокрушението на „Британия“?

— Да, да! — отвърна бързо леди Елена. — А вие?

— Аз съм мис Грант, госпожо. А това е моят брат.

— Мис Грант! Мис Грант! — извика леди Елена, хвана девойката за ръцете и я притегни към себе си, после целуна пълните бузки на момчето.

— Госпожо — поде девойката, — какво знаете за корабокрушението на моя баща? Жив ли е? Ще го видим ли пак? Говорете, много ви се моля!

— Мило дете — каза леди Елена, — опазил ме бог при тия обстоятелства да ви отговоря прибързано; не бих искала да ви давам лъжливи надежди…

— Говорете, госпожо, говорете! Аз знам да понасям страданието и мога всичко да чуя.

— Мое мило дете — отговори леди Елена, — надеждата е твърде слаба, но с помощта на бога възможно е да видите някой ден отново баща си.

— Господи! Господи! — извика мис Грант, която не можа да сдържи сълзите си, докато Робърт покриваше с целувки ръцете на леди Гленарван.

Когато премина първият изблик на тази мъчителна радост, девойката започна да задава безброй въпроси. Леди Елена й разказа как бе намерен документът, как „Британия“ е потънала край бреговете на Патагония, по какъв начин след корабокрушението капитанът и двамата моряци, единствени оцелели, сигурно са се добрали до сушата и най-сетне как със записката, написана на три езика и поверена на океана, те молеха целия свят за помощ.