Читать «Кукла на верига» онлайн - страница 7

Самолетът постепенно забави ход и аз забелязах от прозорчето как приличната на крокодил пневматична стълба се отдели от насрещната постройка, готова да се изравни с входа на „ДС“-то веднага щом спре. Разкопчах предпазния колан, станах, хвърлих вял поглед към Меги и Белинда и без да им правя какъвто и да е знак, тръгнах към изхода, докато самолетът все още бе в движение — една маневра, посрещана обикновено с неодобрение от авиослужителите, а в конкретния случай и от пътниците, чието изражение ясно подсказваше, че срещу себе си имат нагъл и безскрупулен тип, който няма търпение да изчака реда си заедно с останалата част от изстрадалото, принудено да виси по опашки човечество. Не обърнах никакво внимание на възмутените погледи. Отдавна съм се примирил с мисълта, че не умея да печеля благоразположението на обществото.

Въпреки всичко стюардесата ми се усмихна, ала този жест не беше израз на почитание към моята личност, още по-малко към външността ми. По принцип хората се усмихват на себеподобните си в случай, че им се възхищават или пък се боят от тях. Винаги когато пътувам със самолет — освен ако не отивам на почивка, което се случва горе-долу веднъж на пет години, — при качване подавам малък запечатан плик на стюардесата с молба да го предаде на капитана и той, понеже като всеки мъж умира от желание да впечатли с нещо хубавата девойка, обикновено й издава съдържанието — сбор от празни думи, предназначени да осигурят предимство на приносителя при всякакви обстоятелства, ала от това няма абсолютно никаква полза, освен че ти гарантира бързо и отлично обслужване. Крайно необходима ни е обаче една друга привилегия, от която се ползваме заедно с няколко други мои колеги — дипломатическа неприкосновеност спрямо митническите проверки. Нещо много полезно наистина, защото багажът ми неизменно се състои все от едни и същи неща: чифт първокласни пистолети, малък, но хитро измислен комплект шперцове, както и разни други пособия от арсенала на престъпния свят, обичайно предизвикващи смръщени погледи от страна на митническите власти в по-напредналите държави. Пътувам ли със самолет, никога не нося пистолет в себе си, понеже — да оставим настрана факта, че някой задрямал пътник може без да иска да се натъкне на препасан под мишницата кобур у своя съсед по място и по този начин да причини излишна олелия — единствено идиот би дръзнал да стреля в помещенията с изкуствено поддържано атмосферно налягане на съвременните самолети. Това е и причината въздушните пирати да постигат такива поразителни успехи — последствията от една експлозия действително биха били непоправими.

Изходната врата на самолета се отвори и аз пристъпих в стъпаловидния тунел. Служителите от летището любезно ми направиха път, отминах ги и продължих надолу, където проходът достигаше до началото на два ескалатора, които превозваха пътници от и към митницата.