Читать «Дай ми смокинов лист» онлайн - страница 68

— Какво ще кажеш, шерифе? — попитах аз.

Мейсън мигна и поклати глава.

— Да… Вандали.

— Не ти ли се струва, че някой е идвал, за да търси нещо?

— Вандали! — повтори той.

— Какво беше това за Уедърспун? — попита доктор Стийд. — Да не искаш да кажеш, че е мъртъв?

— Бих казал това, но вие може да прецените, че е решил да се пошегува. Ще ви трябва кука за хващане — обърнах се към единия от мъжете с гумени ботуши.

Той ми се ухили.

— Имаме. — И извади от линейката дълга кука, като тези, които използват лодкарите. Другият извади голямо гумирано платнище. Поне Бил Андерсън беше помислил за тези неща.

Поведох ги.

Шериф Мейсън имаше проблеми при преминаването по тясната пътека към блатото и се наложи двамата мъже с гумени ботуши да му помогнат.

Жабите отново използваха Хари Уедърспун за понтон. Когато се появихме, всички до една изчезнаха във водата.

Мушнах се в сянката на едно дърво и се подпрях на дънера, докато другите се озъртаха наоколо и зяпаха.

Най-накрая доктор Стийд наруши мълчанието:

— Горкият човек! Ужасно! Добре, момчета. Извадете го.

Двамата негри от линейката разстлаха платнището, а двамата с ботушите нагазиха в блатото и с помощта на куката издърпаха тялото на Уедърспун към брега. Сложиха го върху платнището и се отдръпнаха със скръбни лица назад. Погледнах към тялото оттам, където се намирах. Устните и ноздрите на Уедърспун бяха затлачени с зелен жабуняк. В дясната си ръка стискаше нещо русо и космато, което се бе увило около китката му.

— Боже, Лари! — изпъшка шерифът, направи крачка напред и се втренчи в трупа на Уедърспун. — Какво се е случило?

— Остави ме да помисля, Тим — каза доктор Стийд спокойно. Той се наведе, огледа главата на трупа, след това клекна и се озърна наоколо.

— Нещастен случай, Тим — каза той. — Това е ясно, както е ясно, че имаш нос.

Тъй като носът на шерифа напомняше голям презрял домат, реших, че забележката на доктора е най-малкото нетактична. Застанах до него.

— Какво е стиснал в ръката си? — попитах аз, клекнах и внимателно измъкнах жълтото нещо от дланта на трупа, а докторът ме наблюдаваше с увиснала челюст.

— Това е перука! — възкликнах аз и я вдигнах нагоре, така че косата да увисне права надолу.

И наистина беше перука. Евтина — закрепена върху мрежа. Такава можеше да се купи от всеки супермаркет.

— Това няма значение. Горкият човек е мъртъв.

Шерифът се приближи още повече.

— Сигурен ли си, че е нещастен случай, Лари?

— Разбира се. Погледни това. — Доктор Стийд посочи едно дърво, чиито оголени корени се спускаха към блатото. — На тила му има следа от силен удар. Сигурно се е подхлъзнал, ударил е главата си в тези корени и се е удавил. Не, няма съмнение, че е нещастен случай.

Шерифът въздъхна с облекчение.

— Значи няма защо да викаме щатската полиция?

— Не е необходимо — каза доктор Стийд твърдо и се изправи. — О’кей, момчета. Закарайте този нещастник в моргата. Аз ще дойда след малко.

— Не бързайте толкова — намесих се аз. — По-добре вижте какво има в джобовете му.