Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 326

„Клоувърфилд“ — постройка с внушителни размери и бели колони — беше една от най-хубавите институции по рода си в континенталната част на Съединените щати. Посрещна я портиер в ливрея. Пазачът във фоайето беше изискан британец, който се казваше Данфилд, макар че Ив не знаеше дали това е малкото му име или фамилното.

Данфилд я записа и побъбри с нея, после тя тръгна по познатия маршрут през тихите коридори. Автентичните картини на известни американски художници от предишни векове подхождаха на старинните персийски пътеки върху виненочервения махагонов под, излъскан до блясък.

Ив влезе в апартамента на Рой и видя, че милият човек се тътри в проходилката си, за да се раздвижи. Благодарение на вниманието на най-добрите специалисти и терапевти в света той отново можеше да си служи с ръцете си. След няколко месеца сигурно щеше и да върви без чужда помощ, макар и накуцвайки.

Тя го целуна със сухи устни по бузата. Рой й отвърна с още по-суха целувка.

— Всеки път, когато дойдеш, си все по-хубава — каза той.

— Е, мъжете още се обръщат след мен, но не като по-рано, когато не трябваше да ходя с такива дрехи.

Бъдещата Първа дама на Съединените щати не можеше да се облича като бивша танцьорка от Лас Вегас, която се възбуждаше, когато побъркваше мъжете. Напоследък Ив дори си слагаше сутиен, който сплескваше гърдите й и ги обуздаваше, за да не изглежда толкова надарена, колкото всъщност беше.

Между другото, Ив вече не беше танцьорка и фамилията й не беше Жаме, а Линкълн, като на Ейбрахам. Беше ходила на училище в пет щата и в Западна Германия, защото баща й беше военен от кариерата и го местеха в различни бази. Тя бе завършила Сорбоната в Париж и няколко години бе преподавала на бедните деца на островите Тонга, в Южния Тихи океан. Поне такава беше информацията за нея, до която би се добрал и най-трудолюбивият репортер, въоръжен с най-мощния компютър и най-изобретателния ум.

Ив и Рой седнаха един до друг на канапето. На очарователна масичка пред тях бяха сложени чайници с горещ чай, подноси с пасти и купички със сметана и конфитюр.

Докато посръбваха и ядяха, тя му разказа за тристате милиона, които баща й бе прехвърлил на нейно име. Рой беше толкова щастлив, че в очите му бликнаха сълзи. Какъв мил човек.

После разговаряха за бъдещето.

Времето, когато отново щяха да бъдат заедно всяка нощ и без да се крият, беше отчайващо далеч. И. Джаксън Хейнс щеше да встъпи в длъжност като президент на двайсети януари, след седемнайсет месеца. Следващата година той и вицепрезидентът щяха да бъдат убити, макар че Джаксън не знаеше тази подробност. С одобрението на конституционните специалисти и по препоръка на Върховния съд на САЩ двете камери на Конгреса щяха да предприемат безпрецедентната стъпка да насрочат специални избори. Ив Мари Линкълн Хейнс, вдовица на президента мъченик, щеше да се кандидатира за длъжността, да бъде избрана със съкрушително мнозинство и да започне първия си мандат.