Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 11

Предишната нощ Спенсър така и не я целуна. Може би трябваше да го стори.

Мисълта го смути, накара го да се почувства глупак и го принуди за пореден път да се съсредоточи върху неприличната си обсебеност от тази жена. Мястото му не беше тук. Нахлуваше непозволено не само в дома, но и в живота й. Дотогава се бе държал порядъчно, макар че не винаги неотклонно спазваше закона. Но влизайки в къщата й, Спенсър прекрачи границата на невинността и отиде твърде далеч. Въпреки всичко той не излезе.

Отвори долапите и чекмеджетата в кухнята и видя, че там няма нищо, освен комбинирана отварачка за бутилки и консерви.

Повечето лавици в тесния килер бяха празни. Запасът от храни се ограничаваше до три компота от праскови, два от круши и от ананас, две пакетчета захарин, две кутии овесени ядки и буркан нес кафе.

Хладилникът беше почти празен, но камерата бе добре заредена с първокачествени полуготови продукти за микровълнова фурна.

До хладилника имаше врата с прозорче. Спенсър дръпна жълтото перде и видя странична веранда и тъмен двор, мокър от дъжда.

Той пусна пердето. Не се интересуваше от външния свят, а само от вътрешните пространства, където Валери бе дишала въздух, яла и спала.

Спенсър излезе от кухнята. Гумените му подметки скърцаха по мокрите плочки. Сенките пред него се снишаваха и се скриваха в ъглите, докато зад гърба му отново паднеше мрак.

Не можеше да престане да трепери. Влажният и студен февруарски въздух се просмукваше през стените и прозорците на къщата. Помещенията не бяха отоплявани цял ден, което означаваше, че Валери бе излязла рано.

Лицето му беше студено, но белегът пламтеше.

В средата на отсрещната стена на трапезарията имаше затворена врата. Спенсър я отвори и видя тесен коридор, водещ на около петнайсет крачки вляво и после надясно. В дъното на коридора имаше открехната врата. През пролуката се виждаше под с бели плочки и мивка.

Той се приготви да влезе в коридора, когато чу други звуци освен монотонното и глухо барабанене на дъжда по покрива. Приглушен удар и тихо стържене.

Спенсър мигновено угаси фенерчето. Мракът беше непрогледен като в зала на ужасите, точно преди светлините да блеснат и да осветят ухилен скелет.

Отначало звуците бяха потайни и предпазливи, сякаш онзи, който дебнеше навън, се бе подхлъзнал на мократа трева и се бе блъснал в къщата. Но Спенсър се заслуша внимателно и реши, че източникът на звука не е наблизо, а някъде далеч, и може би е чул само трясъка от затварянето на врата на кола на улицата или пред съседните къщи.

Той запали фенерчето и продължи към банята. На закачалката висяха халат, хавлия и памучна кърпа за ръце. На пластмасовата поставка имаше използван до половината сапун „Айвъри“, но в шкафчето нямаше нищо.

Вдясно от банята имаше малка спалня, празна като останалите помещения в къщата. В гардероба нямаше дрехи.

Втората спалня, която се намираше вляво от банята, беше по-голяма от първата и Валери явно спеше там. На пода лежеше надуваем дюшек, а отгоре — купчина усукани чаршафи, вълнено одеяло и възглавница. Двойните врати на гардероба бяха отворени и вътре се виждаха телени закачалки, окачени на небоядисан дървен прът.