Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 79

— Не се притеснявай. Не съм глупав, колкото него — измърмори той, развърза въжето и няколко пъти го завъртя във въздуха. Първият път пропусна животното, защото то яростно се мяташе във водата, с което чупеше още лед около себе си и в резултат цялото потъна под водата, точно когато Рийс заметна. Рийс все още ругаеше и събра въжето, когато Маделин се приближи до него.

При втория опит примката се омота около мятащата се глава на животното и Рийс бързо омота другия край на въжето около седлото. Конят бавно започна да отстъпва назад под инструкциите и здравата ръка на Рийс и измъкна животното.

Щом го спасиха, Рийс се приближи до него и започна да развързва примката от врата му. Щом се освободи, добичето жално изрева и с всичка сила се нахвърли върху Рийс, блъсна го странично и го запрати във водата.

Маделин затаи писъка си, изтича напред и зачака той да се подаде над повърхността. Той наистина се появи, но на около три метра от брега, които трудно можеше да преодолее. Ледената вода почти мигновено парализира крайниците му. Единственото, което успя, бе да се подпре на лакти върху ръба на леда и да се държи отгоре.

Маделин грабна въжето и издърпа коня до брега, но тя не можеше да замята примката и със сигурност нямаше да успеят да го изтеглят, омотан около врата.

— Можеш ли да хванеш въжето? — уплашено извика тя и една му ръка се помръдна в знак, който тя се надяваше да е утвърдителен. Тя заметна въжето към него и той направи опит да хване другия край, но движенията му бяха бавни и тромави, затова то потъна във водата.

Маделин трябваше да го измъкне и то веднага. Две минути по-късно можеше да е твърде късно. Сърцето й лудо биеше в гърдите, а лицето й бе бяло като платно. Никой друг, освен нея не можеше да му помогне, а и нямаше никакво време за нерешителност. Издърпа обратно въжето и се приближи към ръба на леда.

Той повдигна глава и очите му се изпълниха с ужас, като я видя да се насочва към него.

— Не — дрезгаво изрече той.

Маделин легна по корем и започна да пълзи като змия, като се стараеше да разпределя цялата си тежест върху плътния лед, но въпреки това чуваше как той се пропуква под тялото й. Три метра, само три метра, звучеше толкова близо на думи, а в действителност й се струваха безкрайно далеч.

Ледът под лактите му подаде и Рийс потъна. Тя рискува сигурността си за сметка на бързината и точно когато главата му отново се появи над повърхността, Маделин успя да сграбчи яката на якето му и да го изтегли. Тежестта и на двамата пропука още части от леда, но тя успя бързо да се плъзне назад.

— Държа въжето — изрече тя, а зъбите й тракаха от ужас. — Ще го увия под мишниците ти и после конят ще те изтегли. Разбра ли ме?

Той само кимна. Устните му вече бяха посинели, но все пак успя да повдигне последователно ръцете си, така че тя да го обрамчи. Маделин се протегна напред, за да стегне възела. В този момент ледът под нея рязко се пропука и тя потъна.

Студ. Никога досега не бе изпитвала подобно усещане. Водата беше толкова мразовита, че дъхът й спря, а крайниците й мигновено се парализираха. Очите й бяха отворени и тя видя косата си, разпиляна пред лицето. Намираше се под повърхността на водата. Странно, но това изобщо не й се стори важно. Над себе си виждаше бяла покривка с тъмни дупки на места и долавяше някакво движение. Рийс… Вероятно това бе той.