Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 61

— Довечера ще те разтрия с мехлем — изрече той и очите му проблеснаха. — След това.

Това му изказване бе наградено с целувка, след което Маделин също разопакова своя сандвич.

— Как се справям? Личи ли си, че съм абсолютен аматьор?

— Справяш се чудесно. Единствено се притеснявам конят да не те изхвърли от седлото и да те прегази. Досега не съм имал помощници жени.

Рийс притежаваше характерното за мъжете тук патриархално отношение към жените, но тя нямаше нищо против, щом като не я спираше да прави онова, което иска. А понеже той постоянно се опитваше, така нямаше опасност животът им заедно да стане прекалено самодоволен.

Рийс се подпря на лакът и изтегна крака, докато отхапваше от втория сандвич. Заля я топлина, само докато го наблюдаваше; макар да бе облечен в най-обикновени кафяви джинси, с бяла риза и окаяните му каубойски ботуши, той изглеждаше далеч по-добре от моделите по списания. Първата му съпруга трябва да е била президент на Клуба по глупост, макар че тя определено трябваше да си получи заслуженото заради онова, което му е причинила. Маделин никога не бе считала себе си за отмъстителна, но изпитваше точно това към всеки, който бе наранил Рийс. Ако някога срещнеше Ейприл, със сигурност щеше да й зашлеви силен шамар.

Той намери бисквитите, които тя бе приготвила, и ги изяде заедно с последния чай. Да изхраниш този мъж изискваше усилия като за пълен работен ден, с нежност си помисли тя. Ако децата му наследят същия апетит, тя нямаше да може да излезе от кухнята.

Мисълта за неговите деца я възпламени още повече, но й напомни и за нещо, което отдавна възнамеряваше да обсъди с него. Обърна лице към Рийс и преплете крака.

— Искам да говоря за нещо с теб.

— Какво? — попита той, отпусна се по гръб и покри лицето си с шапката.

— Деца.

Рийс отвори очи и впери поглед в нея, след което махна шапката.

— Да не би да си бременна?

— Не, но дори и да съм, няма начин да знам отсега, защото очаквам цикъла си скоро. Не сме го обсъждали, преди да се оженим, затова не знаех дали искаш да изчакаме известно време или предпочиташ веднага да забременея. Когато ми се обади, бе точно моментът да започна да взимам хапчета против забременяване, затова отидох при лекаря си и той ми предписа.

Той се изправи, а погледът му бе станал по-суров.

— Значи вземаш хапчета?

— Да, само от месец. Ако искаш да имаме деца веднага, мога да ги спра.

— Трябваше да ми кажеш по-рано. Или и това е една от онези теми, както и твоята девственост, които смяташ, че не ми влизат в работата?

Тя му хвърли кос поглед.

— Нещо такова. Не те познавах и не ми беше удобно да обсъждам подобни теми с теб.

Той я изгледа за момент, след което се пресегна, взе ръката й в своята и погали дланта с палец.

— А ти искаш ли веднага да забременееш?

— Нямам нищо против. Аз искам да имам дете от теб. Но ако решиш, може и да изчакаме. Ще те помоля обаче да не е повече от година. На двайсет и осем години съм и не ми се иска да ставам майка в средата на трийсетте.

Той се замисли над думите й, докато изучаваше контраста между нейната нежна, бяла ръка и неговата. Сега, след като вече се бе отдал на мощното сексуално привличане към нея, не му се искаше твърде скоро да се лиши от удоволствието. Предпочиташе известно време да се остави на насладата, преди бременността й да постави естествени си ограничения. Приближи дланта й към устните си и нежно я целуна.