Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 43

Помогна й да вдигнат масата и зареди миялната машина с мръсните съдове.

— Какво е това? — попита той и посочи списъка й.

— Списък с продукти, които трябва да купим. Всичко е на привършване.

Той повдигна рамене.

— Обикновено бях толкова уморен, че се хранех предимно със сандвичи.

— Къде се намира най-близкият пазар? И не ми казвай, че ще се наложи да пътувам до Билингс!

— Има универсален магазин на около трийсет километра оттук. Не е голям супермаркет, но можеш да намериш най-необходимото. Ще те закарам дотам вдругиден. Утре няма да имам време — трябва да поправя оградата, преди да пусна добитъка.

— Защо не ми обясниш как да стигна сама. Не мисля, че можем да изчакаме до други ден.

— Не искам да се мотаеш сама наоколо — с равен тон отвърна той.

— Няма да се мотая наоколо. Просто ми обясни как да стигна до магазина.

— Предпочитам да изчакаш аз да те закарам. Не мисля, че можем да разчитаме на колата.

— Тогава ще взема пикапа.

— Казах, че аз ще те закарам в други ден и повече няма какво да обсъждаме.

Изпълнена с гняв, Маделин се качи горе и си взе душ. Защо, за бога, този мъж бе толкова упорит? Съдейки по реакцията му, човек би решил, че тя ще отиде в града, само и само да си намери някой бар и да прекара целия ден там. Може би пък бившата му съпруга е правила точно това. Дори и така да беше, Маделин не беше длъжна цял живот да плаща за греховете на Ейприл.

Разопакова целия си багаж и прибра голяма част от дрехите си в другата стая, тъй като тук очевидно нямаше да й бъдат от полза. Все още й се струваше странно да дели един и същ гардероб с мъж; в колежа, разбира се, й се случваше, но тогава всичко бе по-различно. Сега положението бе сериозно. И щеше да трае цял живот.

Една от последиците да станеш в четири и половина сутринта бе, че вече й се спеше, а часът бе едва осем. Освен това, все още се чувстваше изтощена от напрежението през последните две седмици, както и от натоварения ден, но каквато и да бе причината, Маделин едва си държеше очите отворени.

Чу Рийс да се изкачва по стълбите, след което от тяхната спалня я повика, но гласът му прозвуча по-дрезгаво от обикновено.

— Тук съм — извика тя в отговор.

Той застана на прага и погледът му се изостри, когато забеляза купчината дрехи върху леглото.

— Какво правиш?

В позата му се забелязваше осезаемо напрежение.

— Прибирам тук дрехите, които няма да нося, за да не заемат място в нашия гардероб.

Не можеше да прецени дали си въобразява, но й се стори, че той се отпусна като чу отговора й.

— Готова ли си да си лягаме?

— Да, мога да довърша и утре.

Той отстъпи, за да й направи път, след което загаси лампата и я последва по коридора. Маделин бе боса, облечена в друга тънка нощница, подобна на тази от предната вечер и отново се почувства като джудже, докато той се движеше зад гърба й. Главата й стигаше едва до брадичката й, а той тежеше най-малко деветдесет килограма, при това само мускули. Лесно можеше да се почувства застрашена от него, особено като си помислеше как лежи под тялото му в огромното легло. А оттук нататък, до края на дните си, тя всяка вечер щеше да си ляга в едно легло с него. Той може и да се съмняваше в продължителността на брака им; тя обаче нямаше никакви съмнения.