Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 14

Ако трябваше да бъде максимално честен, тя не беше възхитителна красавица, но лицето й излъчваше живот, което я правеше неустоимо привлекателна. Носът й бе леко изпъкнал и с едва забележима гърбица. Изящно оформените й скули бяха обсипани с бледи лунички. Наистина възхитителни скули, също като краката й. Устните й не бяха сочни, но изключително подвижни, сякаш всеки миг щяха да се разтегнат в усмивка. Никога досега не бе виждал такива сиви очи! На пръв поглед излъчваха спокойствие и дори мудност, но по-отблизо човек можеше да различи будност и дори развеселеност, макар той да не разбираше какво намира за толкова разсмиващо.

Ако я бе срещнал преди провалилия се брак и последвалия катастрофален развод, той би я преследвал докрай, и със сигурност би я спечелил. Самата мисъл за тези крака, обвити около кръста му, го възбуждаше. За нищо на света обаче не би допуснал хормоните му да го вкарат във втори несполучлив брак. Знаеше каква жена да търси за съпруга и Маделин определено не беше от този тип. Едва ли изобщо някога бе виждала добитък.

Това обаче по никакъв начин не намали плътското му желание. Много пъти му се бе случвало да изпита страст към непозната жена още при първата среща, но не и така, не сякаш някой бе изкарал въздуха от стомаха му с удар. Това не беше обикновено привличане — слаба дума, означаваща обикновен интерес; това бе силно усещане, болезнено, заливащо цялото му тяло с топлина. Буквално едва сдържаше ръцете си от желание да я докосне, да погали гърдите й, бедрата, да изследва всяка гънка от съблазнителното й тяло.

Изпита моментно съжаление, че е толкова неподходяща за целите му. Докато крачеше до нея, забеляза косите погледи, които останалите мъже й хвърляха крадешком. Жени като нея без никакво усилие привличаха мъжкото внимание и му се прииска да можеше да я задържи при себе си, но просто не можеше да си я позволи — тя бе прекалено скъпа. Сега вече Рийс бе напълно разорен; навремето обаче той бе свикнал да разполага с много пари; знаеше какъв е техният вкус, вид и, мирис. И можеше да прецени колко добре биха подхождали на Маделин Патерсън. Също като парижкия й костюм и парфюма, който струваше поне двеста долара. Знаеше цената, защото това бе любимият му аромат. Не можеше да си позволи дори да й купи парфюма, камо ли дрехите.

— С какво се занимавате? — попита я той, когато двамата напуснаха сградата на летището и се потопиха в слънчевата светлина навън. В лаконичните й писма не бе споменала професията си.

Тя направи гримаса като сбърчи носа си.