Читать «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц» онлайн - страница 8

И като пусна рамото на сина си, той махна на Каба да се приближи. Щитоносецът пристъпи напред с шлема на своя господар — голямо надиплено покривало за главата на ша-шахана, а един слуга доведе бодър кон. Големите стада бяха унищожени и най-доброто, което беше останало, щеше да иде в новия свят с децата на Сааур. Джарва и неговите воини трябваше да се справят с това, което оставаше. Животното беше дребно, високо около метър и деветдесет, голямо толкова, колкото едва да поеме тежестта на бронята на ша-шахана.

„Няма значение — помисли Джарва. — Битката ще е кратка.“

Зад тях, на изток, избухна заряд от енергия, като че ли просветнаха хиляди светкавици, озаряващи небето. Секунда по-късно отекна силен гръм и всички се обърнаха да видят сиянието в небесата.

— Пътят е отворен — каза Джарва.

— Господарю, вижте! — Змиежрецът изтича напред и посочи надолу.

Джарва се обърна на запад. На фона на далечните пламъци се виждаше как към тях летят някакви малки фигури. Джарва разбираше, че това е само въпрос на перспектива. Демоните бяха с ръста на възрастен сааурец, а някои бяха и по-големи. Кожените им криле плющяха във въздуха, а писъците, които можеха да подлудят всеки воин, скоро щяха да изпълнят нощта.

— Дай ми меча си — каза Джарва на сина си.

Младежът се подчини и Джарва подаде оръжието на Каба. После измъкна Туалмасок от ножницата и го подаде с дръжката напред на сина си.

— Вземи своето наследствено право и тръгвай.

Младежът се поколеба за миг, после сграбчи дръжката. Този път нямаше велемъдър да извади древното оръжие от тялото на бащата, за да го предаде на наследника. За пръв път в паметта на сааурците един ша-шахан доброволно предаваше своя наследствен меч, докато в сърцето му още биеше живот.

Без да промълви дума повече, Джатък отдаде чест на баща си, обърна се и тръгна към очакващата го свита. С късо движение на ръката им посочи да яхнат конете и да препуснат натам, където тълпи от сааурци се събираха, за да се понесат към един далечен свят.

Четири джатара щяха да препускат към портала, докато останалата част от петия, както и всички стари другари и велемъдри на Джарва щяха да останат, за да посрещнат демоните на ръба на урвата. Химнопения изпълниха въздуха и внезапно той избухна в сини пламъци и стена от енергия препречи небето. Демоните, попаднали в клопката, изпищяха от болка и гняв — огньове заблизаха телата им, докато велемъдрите използваха уменията си. Тези, които бързо завиха встрани, се спасиха, но другите, проникнали дълбоко в енергийното поле, обгоряха и от пламтящите им рани изригна гаден пушек. Няколко от най-мощните същества успяха да достигнат до хребета и воините на Сааур без колебание се хвърлиха срещу тях. Джарва знаеше, че това не е истинска победа и че само демоните, ранени сериозно от магията, могат да бъдат сразени.

— Тръгват, господарю — обади се змиежрецът.

Джарва хвърли поглед през рамо и видя огромния сребърен портал, увиснал във въздуха — змията го бе нарекла разлом. През него яздеше цветът на сааурската младеж и за миг Джарва си представи, че вижда как синът му изчезва от поглед, макар да знаеше, че само така му се иска. Разстоянието беше твърде голямо, за да забележи такава подробност.