Читать «Незнайко на Луната» онлайн - страница 2

Но това, разбира се, още не е всичко. Жителите на Слънчевия град се бяха научили, че дребосъчетата от Града на цветята се занимават със строителство и им се притекоха на помощ: помогнаха им да построят така наречените индустриални предприятия. По проекта на инженер Заварко беше построена голяма фабрика за готово облекло, която произвеждаше най-разнообразни дрехи, от долни елечета до зимни шуби, от синтетични влакна. Сега вече на никого не се случваше да се мъчи по цели часове с игла в ръка, за да ушие най-обикновени панталони или сако. Във фабриката за облекло всичко това правеха не дребосъчетата, а машини. И тук, както в Слънчевия град, готовата продукция се разпращаше по магазините, а оттам вече всеки си вземаше онова, което му е нужно. Едничката грижа на работниците във фабриката беше да измислят нови модели дрехи и да следят да не се произвежда нищо, което не се харесва на купувачите.

Всички бяха много доволни. Единственият, който пострада от това, беше Шишко. Когато видя, че сега от магазина може да си вземе всичко, което му потрябва, Шишко почна да се чуди защо му е целият този куп костюми, натрупани в неговата стая. Пък и всички тези костюми не бяха вече модерни и той не можеше да ги носи. Шишко завърза старите си костюми в един огромен вързоп и като избра по-тъмна нощ, изнесе ги скришом от къщи и ги хвърли в Краставичната река, а вместо тях надомъкна от магазините нови костюми. В края на краищата стаята му се превърна в някакъв склад за готови дрехи. Костюмите му се намираха и в гардероба, и върху гардероба, и на масата, и под масата, и върху лавиците за книги, висяха по стените, по облегалките на столовете и дори по тавана, вързани с връвчици.

От такова изобилие на вълнени неща в къщата се завъдиха молци и за да не проядат костюмите, Шишко трябваше всеки ден да ги унищожава с нафталин, който изпълваше стаята с такава силна миризма, че ако не си свикнал, може да ти прилошее от нея. Самият Шишко беше целият пропит от тази замайваща миризма, но така й свикна, че дори престана да я усеща. Другите обаче я усещаха твърде силно. Щом Шишко отидеше някъде на гости, на стопаните веднага им се завиваше свят. Те моментално прогонваха Шишко и бързаха да разтворят широко всички врати и прозорци, за да проветрят — иначе можеше да припаднат или да полудеят. По същата причина Шишко не успяваше да си поиграе и с другарите на двора. Излезеше ли навън, всичко живо започваше да плюе, да си запушва носа и хукваше да бяга на всички страни, без да се обръща. Никой не искаше да дружи с него. Не ще и дума, че това беше извънредно обидно нещо за Шишко и той се принуди да отнесе на тавана всичките си ненужни костюми.