Читать «Блуждаещи огньове (Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)» онлайн
Пол Дохърти
Annotation
Поклонниците, познати ни от „Кентърбърийски разкази“, заедно със самия сър Джефри Чосър, са на път от Лондон към Кентърбъри, за да се поклонят пред мощите на свети Томас Бекет. Всички знаем веселите и поучителни истории, които пъстрата компания си разказва, за да разнообрази дългия път. Но вечер, когато пътешествениците подирят подслон в някой хан, в запустяла църква или селце, те си разказват и други истории — изпълнени с тайнственост, загадъчни убийства и неразрешени мистерии.
Дошъл е редът на бедния свещеник. Спомените го връщат към едно живописно селце в Кент — първата му енория, Обитателите на селото са преследвани от проклятие, а старата църква и гробището зад нея крият страховити тайни.
Преди години група тамплиери са били коварно подмамени и оставени да загинат в близкото тресавище.
Има ли нещо вярно в преданието, че загиналите рицари са носели със себе си легендарното съкровище на тамплиерите, изчезнало безследно след обявяването на ордена извън закона? Защо младите жени в селото са обречени на ранна смърт? Свещеникът е решен да извади на бял свят мрачната тайна — но на каква цена?
Пол Дохърти
ПРОЛОГ
ИСТОРИЯТА НА БЕДНИЯ СВЕЩЕНИК
ПРОЛОГ
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
II част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
III част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
IV част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Пол Дохърти
Блуждаещи огньове
Загадката, разказана от бедния свещеник на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри
На Ричард, Нижоле и Томас О’Брайън
ПРОЛОГ
Поклонниците се бяха изгубили. Късно следобед, след като преминаха край водопоя на свети Томас по старинния път към Кентърбъри, над равнинната област Кент се спуснаха гъсти спирали мъгла. Отначало тя предизвика смях и веселие, тъй като Приставът се възползва от нея, за да ощипе пищното бедро на Батската невяста. Правникът и Игуменката изостанаха в суматохата и когато Ханджията се обърна, беше сигурен, че ги видя да се целуват, макар и съвсем невинно.
— По дяволите! — изрева той на Рицаря. — Не трябва да се разделяме.
Рицарят се намести на седлото и извади меча от ножницата. Той не обичаше мъглите, защото пробуждаха кошмарните му спомени от походите в Анадола, където дяволските изпарения се надигаха винаги, щом пресичаха някоя обрасла с дървета долина Той яздеше начело на войниците си и се ослушваше за непривични звуци — дрънчене на стомана или проскърцваш на сбруя. Призрачната тишина се нарушаваше единствено от смразяващите кръвта крясъци на сирийските войници, които изскачаха като демони от кълбата мъгла, възседнали пъргавите си коне.
— Трябва да се съберем — обяви Рицарят. — Йомен1! — обърна се той към своя телохранител. — Надуй рога!
Рицарят се изправи на стремената.
— Слушайте! — прогърмя гласът му през мъглата. — Следвайте звука на рога!
Йоменът се отправи към началото на колоната.
— Молете се да не се изгубим — простена Ханджията, а после добави с по-силен глас: — Да се помолим на свети Томас Бекет, пред чиито свети кости ще се поклоним в Кентърбъри.
