Читать «Загадъчният дом» онлайн - страница 89

— Много.

— Ще ги изпратя на Бешу, за да може той да получи цялата слава от откриването им. Дължа му това възмездие.

Тя му благодари и отново попита:

— А друго какво ви занимава, Жан?

Той каза сериозно:

— Една твърде страшна задача, Арлет.

— Каква? Това ме тревожи. Някаква пречка ли?

— Не точно. Едно мъчно осъществимо желание.

— Във връзка с пътуването ни?

— Във връзка с какво?

— Да не би това пътуване да е невъзможно?

— Не. Но…

— О, говорете, моля ви!

— Е, добре. Ето какво, Арлет… Как ще се облечем? Аз съм с фланелена риза, син панталон и сламена шапка… Вие пък — с басмена плисирана рокля.

Тя прихна да се смее.

— Ах!… Ето какво обичам у вас, Жан… Вашата веселост. Понякога ви наблюдавам и си мисля: „Колко е прикрит и загадъчен!…“ И тогава се страхувам от вас. А после смехът ви разпръсва всичко. В този непринуден смях влагате цялата си душа.

Навеждайки се към нея, той почтително целуна крайчеца на пръстите й и каза:

— Знаете ли, малка приятелко Арлет, че пътуването вече започна.

Тя остана смаяна, когато видя, че дърветата край реката бягаха от двете им страни. Без тя да забележи, Жан бе отвързал въжето и лодката бе тръгнала по течението.

— О, къде отиваме? — попита тя.

— Далече. Много далече.

— Но това е невъзможно. Какво ще кажат, когато видят, че не се прибирам? А Режин? И тази лодка, която не ви принадлежи?…

— За нищо не се безпокойте. Оставете на мен. Самата Режин ми посочи вашето скривалище. Аз купих лодката, блузата и сламената шапка. Всичко ще се нареди. След като искате отпуск, защо ще се бавите?

Тя не отговори. Легна с отправени към небето очи. Един час по-късно стигнаха до катер, на който ги посрещна стара дама, която Жан представи:

— Виктори, моята стара дойка.

Катерът бе разделен на две отделения, светли и приветливи кабини.

— Тук сте у дома си, Арлет.

Седнаха да вечерят. После Жан заповяда да вдигнат котва. Моторът заработи с глух шум. Тръгнаха по реки и канали към старите градове и красивите пейзажи на Франция.

Арлет остана излегната на палубата до късно през нощта. На звездите и на изгряващата луна тя мълчаливо, с поглед съобщи своите съкровени мисли и своите мечти, изпълнени със сериозна и чиста радост.

info

Информация за текста

Maurice Leblanc

Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2007

Публикация:

Морис Льоблан

Загадъчният дом

Роман

Превод от френски П. Георгиев

Редактор Методи Бежански

Художник-редактор Лили Басарсва

Коректор-стилист Янка Енчева

Графично оформление Стефан Узунов

Цена 10,98 лв.

Отпечата се през 1991 година

„Тренев & Тренев“ С-ие, София, България

с/о Jusautor, Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4281]

Последна редакция: 2007-11-20 08:00:00