Читать «Магистрала на вечността» онлайн - страница 139

Конрад бавно се доближи до Хорас.

— Безсмислено е — каза роботът. — Няма да успеем да прехвърлим тази стена с камък. Тя се извисява и заобикаля възвишението. Принудени сме да поставим машината твърде далеч, за да получим необходимата парабола. А освен това, да ти кажа честно, не виждам смисъл.

— Смисълът — отговори Хорас — е, че по този начин ще привлечем вниманието на съществата, които обитават този град. Не могат да продължават да си седят там вътре и да ни пренебрегват както досега. Трябва да разберат, че сме тук и искаме да излязат и да разговарят с нас.

— Не мога да разбера защо толкова държиш на това. Ако бях на твое място, щях да се радвам, че не ни обръщат внимание. Не знаем нито кои са, нито какви са. Ако привлечем вниманието им, после може да съжаляваме.

Хорас вдигна глава към стената. Тя беше невероятна постройка, която се издигаше високо в небето — дълга бяла бариера, която опасваше града.

— Хорас, защо не зарежем тази работа? — жално каза Ема. — Тази идея изцяло те е завладяла. През цялото време мислиш само как да се свържеш със съществата отвътре.

— Те знаят, че сме тук — избуча Хорас. — Непрекъснато изпращат летателни апарати, които ни оглеждат и се връщат обратно. Чукаме на вратата и не получаваме отговор. Това не е учтиво. Това просто не е учтиво. За пръв път в живота си бивам пренебрегнат и няма да търпя това.

— Не знам какво още можем да направим — обади се Конрад. — Построихме катапулт, но все още не можем да прехвърлим стената.

— Ако успеем, те ще ни обърнат внимание. Щом прехвърлим няколко камъка над стената, те ще ни обърнат внимание.

— Защо не дойдеш в палатката? — предложи Ема. — Седни за малко. Хапни нещо. Не си ял от часове. Сигурно си гладен.

Хорас не й обърна внимание. Продължаваше да гледа към предизвикателната бяла стена.

— Опитахме всичко. Обиколихме я цялата, за да потърсим входове или порти. Палихме огньове и пращахме димни сигнали. Все някой трябва да ги е видял. Но никой не ни обърна внимание. Опитахме се да изкатерим стената, но това е невъзможно. Много е гладка. Човек няма къде да се хване. Не е каменна или метална. По-скоро е керамична. Но кой може да построи керамична стена, която да издържа на удари с огромни камъни?

— Този вътре, който и да е той — отговори Конрад. — Но не ме питай как е построена.

— Говорихме за кула, която да достигне върха на стената — продължи Хорас с леко въпросителна интонация.

— Няма да стане. Трябва да е много висока. Разполагаме с греди, но не и такива, с които да построим подобна кула. А и не е ясно как да укрепим солидно основата й.

— Стана дума и за издигането на изкуствен склон. Предполагам, че това също е невъзможно?

— Няма как да натрупаме достатъчно пръст за изграждането на подобен вал.

— Щяхме да успеем, ако разполагаме с летателен апарат.

— Виж, роботите ми и аз правим всичко възможно. Построихме парни машини, които работят чудесно. Способни сме да конструираме почти всичко, което се движи по земята, но летателните апарати са над възможностите ни. Нито знаем теорията, нито знаем как да сглобим отделните части. А гориво? Не можем да заредим подобна машина с дърва или въглища — Конрад за момент се поколеба. — Не знам колко още ще издържи катапултът. Въжето ни намалява. При всеки изстрел губим по десет фута от него.