Читать «Джурасик парк & Изгубеният свят» онлайн - страница 458

— В джипа при Сара има три.

— Чудесно! — Решетките на единия от прозорците се изкривиха толкова, че счупиха стъклата. Стената отдясно нямаше да издържи дълго — пукнатините се бяха превърнали в пролуки.

— Трябва да излезем оттук! — извика Левин на Кели. — Трябва да намерим изход!

Изтича до тоалетните в задната част, но веднага се върна.

— И там има раптори!

Събитията се развиваха светкавично.

На екрана се появи куб, който бавно се въртеше. Кели не знаеше как да го спре.

— Хайде, Кели — извика Арби. — Можеш да се справиш. Съсредоточи се. Хайде!

Всички крещяха, Кели гледаше куба на екрана и се чувстваше победена, паднала духом. Вече не знаеше какво прави. Нямаше представа какъв е смисълът от всичко това. Защо Сара не беше с тях?

— Хайде — подкани я пак Арби. — Включвай квадратчетата едно по едно. Кели, не се бави! Съсредоточи се!

Но тя не беше в състояние да се съсредоточи. Не можеше да включва квадратчетата, защото се въртяха твърде бързо. Компютърът сигурно беше много мощен, за да се справя с такава сложна графика. Продължаваше да го гледа втренчено. Започна да се сеща за най-различни неща — неканени мисли.

Кабелите отдолу.

Сложна графика.

Разговорите със Сара в караваната.

— Кели! Не се разсейвай! Намери изход!

В караваната Сара й бе казала, че повечето неща, които казват хората, не са верни.

— Важно е, Кели. — Арби трепереше. Знаеше, че когато е притеснен, той сяда пред компютъра, за да отвлече вниманието си. За да…

От стената се откърти десетсантиметрова дъска и падна вътре. Един раптор веднага мушна глава през пролуката.

Кели мислеше за кабела към пода. Кабела. Беше ритнала кабела към пода.

— Кели! — извика Арби. — Важно е!

И тогава тя се сети.

— Не. Не е важно.

Стана от стола и клекна на пода, за да погледне.

— Какво правиш! — извика Арби.

Но тя вече имаше отговор. Кабелът от компютъра влизаше в пода, през специален отвор. Видя капак, който почти се сливаше с дъските наоколо. Зачопли с пръсти, вдигна го. Погледна в дупката. Тъмно.

Да.

Имаше как да се пропълзи. Не повече. Оттам минаваха кабелите.

— Елате! — извика.

Хладилникът падна. Рапторите нахълтаха през вратата. Разбиха стените, промъкваха се през дупките, събаряха щандовете. Ръмжаха зловещо. Намериха мокрите дрехи на Арби и ги разкъсаха в беса си.

Бяха стръвни, бързи.

Но хората ги нямаше.

Спасение

Най-напред пълзеше Кели с фенерче в ръка. Бяха в проход, широк петдесет на петдесет сантиметра. По лявата странична стена минаваха кабели, а към тавана бяха прикрепени тръби за вода и газ. Миришеше на мухъл. Цвърчаха плъхове.

Стигнаха до разклонение. Кели погледна вляво, после вдясно. Вдясно имаше дълъг прав участък, който се губеше в тъмнината. Вероятно водеше към лабораторията. Вляво видя по-къс участък, който завършваше с шахта. Видя метални скоби за изкачване.

Тръгна вляво.

Изкачи се по стълбите в тясната бетонна шахта и избута нагоре дървен капак. Изпълзя в малка постройка, опасана с ръждясали тръби и кабели. През прозорците струеше слънчева светлина. Дойдоха и другите.