Читать «Джурасик парк & Изгубеният свят» онлайн - страница 10

Тина затаи дъх. Още едно животно в списъка й! Гущерът стоеше изправен на задни крака, подпрян на дебелата си опашка и продължаваше да я гледа втренчено. В тази поза беше висок около трийсет сантиметра, беше тъмнозелен на цвят и имаше кафяви ивици по гърба. Мъничките му предни крака завършваха с гущерови пръсти, които шаваха във въздуха. Гущерът наклони глава и продължи да я разглежда.

Тина реши, че е много симпатичен. Приличаше й на голям саламандър. Тя вдигна ръка и също зашава с пръсти.

Гущерът не се уплаши. Приближи се към нея, все така изправен на задните си крака. Не беше по-голям от пиле и също като пиле поклащаше глава, докато вървеше. Тина реши, че би бил идеален домашен любимец.

Забеляза, че гущерът оставя трипръсти дири, съвсем същите като следите от птица. Влечугото се приближи още повече към нея. Тя изобщо не помръдваше, не искаше да изплаши животинчето. Учуди се, че идва толкова близо, но се сети, че е в резерват. Всички животни тук сигурно знаеха, че са защитени. Вероятно този гущер беше питомен. Може би дори очакваше тя да му даде храна. За жалост не носеше. Тина бавно протегна ръка с отворена длан да му покаже, че няма храна.

Гущерът спря, наклони глава и изцвърча.

— Съжалявам — каза Тина. — Няма какво да ти дам.

В този миг гущерът внезапно скочи върху протегнатата й ръка. Тина усети как пръстчетата му се впиват в кожата на дланта й и изненадващо тежкото му тяло тегли ръката й надолу.

После влечугото бързо се закатери към лицето.

— Така ми се иска да я видя — рече Елън Боуман, като примижа от слънцето. — Нищо друго. Просто да я видя.

— Сигурен съм, че й няма нищо — отвърна Майк, докато проверяваше съдържанието на кутиите с обеда, приготвен в хотела.

Бяха им сложили пиле, опечено на грил, което не изглеждаше никак вкусно, и някаква баница с месо. И без това Елън нямаше да хапне нищо.

— Значи според теб няма да се махне от плажа? — попита тя.

— Не, мила, няма.

— Тук е толкова усамотено — оплака се Елън.

— Мислех, че точно това искаш — рече Майк Боуман.

— Исках го.

— Ами тогава какъв е проблемът?

— Искам само да ми е пред очите, нищо друго — каза Елън.

Тогава откъм плажа чуха гласа на дъщеря си, донесен от вятъра.

Тина пищеше.

Пунтаренас

— Мисля, че вече е добре — каза доктор Крус, като спусна пластмасовия капак на кислородната палатка, в която спеше Тина.

Майк Боуман седеше до леглото край дъщеря си. Според него на доктор Крус можеше да се разчита. Английският му беше отличен, тъй като той бе специализирал в Лондон и Балтимор. Доктор Крус излъчваше професионална компетентност, а клиниката „Санта Мария“, модерна болница в Пунтаренас, беше безупречно чиста и добре оборудвана.

И въпреки всичко Майк Боуман се безпокоеше. То оставаше и да не се тревожи: единствената му дъщеря бе тежко болна, а те се намираха далеч от дома.