Читать «Смърт край Лаго Маджоре» онлайн - страница 109

Освободих се. Тя падна настрани и се претърколи по гръб, а полата й се вдигна над бедрата.

Стоях над нея. Вдишвах въздух на големи глътки, потта пълнеше очите ми и ме заслепяваше.

Нямаше нужда да я докосвам, за да разбера, че мъртва. Никой не можеше да изглежда така и да не е мъртъв.

Останах така две-три секунди, дълбоко поемайки си дъх, направих усилие да не гледам разширяващия се кръг от кръв, която попиваше в косата й с цвят на мед. Издърпах перлената огърлица от врата й и олюлявайки се тръгнах към вратата.

Луната се показа иззад планините и разпръсна бяло сияние върху неподвижните води на Лаго.

Застанах пред вратата на хангара за лодките и гледах езерото. На около четвърт миля разстояние различих малка лодка с гребла, която се насочваше към мен и бавно и продължително поех въздух с облекчете.

Лодката нямаше да стигне до пристана за по-малко от петнадесет минути. Независимо, че й обеща, че я уверяваше в точността си, закъсняваше!

Облегнах се на стената. Краката ми трепереха, сърцето ми биеше така силно, та помислих, че ще се задуша.

Прииска ми се да избягам. Мисълта, че трябва да се занимая с Белини, сега ме изпълни с ужас.

— Чизхолм?

Изненадата да чуя този мек глас наблизо беше толова голяма, че за малко не припаднах. Бавно погледнах в посоката на гласа, бавно като човек, който очаква да види призрак и чува подозрителен шум зад гърба си.

Откъм сянката на върбите към мене се отправи високата костелива фигура на доктор Перели.

— Чизхолм?

— Да.

— Скрийте се. Какво правите тук?

Грамофонът продължаваше да гърми суинг с все сила и едва чувах какво ми казва. Толкова бях уплашен, че не можех да мръдна. Хвана ме за ръката.

— Онзи Белини е тръгнал насам — каза той бързо. — Скрийте се в сянката. Не искам да ни забележи.

Оставих се да ме отведе в сянката.

— Защо сте слезли тук долу, Чизхолм?

А бях достатъчно глупав да си мисля, че всичко върви по план.

— Исках да кажа на синьора Фанчино за колата.

Гласът ми излизаше като задъхано хриптене.

— Срещнахте ли се с нея?

— Не. Вратата беше заключена. Не ме чу.

— Добре. Страхувах се да не сте я предупредили. Знаете ли какво планира?

— Планира? — повторих глупаво. — Какво искате да кажете?

— Тя и Белини планират да убият Валерия тази вечер. — Сега той е тръгнал насам — каза Перели. — Поставил съм му капан. Мястото е заобиколено от полиция.

Замълчах. Сърцето ми едва биеше.

— Тази жена е неуравновесена — продължаваше Перели. — Винаги ме е притеснявала. Невероятна е. Тя е причинила катастрофата на Бруно. Повредила спирачките. Стреми се към парите му, разбира се. Убедила Белини да убие Валерия тази вечер, а след това планира да убие Бруно. Организирала е всичко така, че да ви обвинят за смъртта на Валерия. Невероятен план.

— А откъде знаете? — запитах като думите едва излизаха от устата ми.

— Не могла да се стърпи да не разкаже на Бруно какво смята да направи. Мислела си е, че е безопасно, тъй като той не може да говори. Но шокът и тревогата му върнаха речта. Казах ви, че ако положи усилия, той ще си възвърне говора. Разказа ми го навреме, за да взема необходимите мерки.