Читать «Смърт край Лаго Маджоре» онлайн - страница 106

— Тя ли нагласи така?

Погледна ме изненадано.

— Да, тя го предложи.

Пресякохме плажа и стигнахме сянката на върбите.

— Имам новина за тебе, Дейвид.

Замръзнах.

— Хубава новина ли е?

— Да, скъпи, прекрасна.

Тя седна на един камък и ме дръпна до себе си.

— Говорих на Бруно.

— За нас ли?

— Не точно. За работата. Той иска да я започнеш, Дейвид.

Застинах за момент, чувствувайки триумфална тръпка по гърба. Кой каза, че няма да изплувам? Всичко бе в моя полза — първо мъжът с бялата риза, а сега и това.

— Сигурна ли си, Валерия?

— Да, познах по погледа му. Той се зарадва.

— Но нищо не си разправила за нас?

— Не. По-нататък. — Тя се завъртя и ме погледна. — Радваш ли се, скъпи?

— Да се радвам ли? Това не е точната дума. Прекрасно е!

— Трябва да говоря с доктор Перели. Всички материали на Бруно са при него, а ако Бруно е съгласен, доктор Перели няма да възрази.

— Така че няма защо да заминавам в понеделник?

— Разбира се, че не. Ще разполагаш и със стая във вилата. Утре ще я подготвя за теб, скъпи. Ще имаш нужда от бюро. Може да отидем до Милано и да изберем някое.

— Не виждам защо да не продължавам да вдигам Бруно — казах. — Какъв е смисълът да се наема някой непознат за тази работа, след като аз съм тук?

— Добре, кажи на доктор Перели да не изпраща никого.

Тя плъзна ръката си в моята.

— Ще можем да се виждаме по-често. Ти ще работиш в къщата. О, Дейвид, толкова съм щастлива.

Прегърнах я.

— Какво ли ще каже Лаура?

— Какво значение има какво ще каже тя? — запита Валерия. — То няма нищо общо с нея.

Е, във всеки случай утре нямаше да има нищо общо с нея.

Притеглих Валерия към себе си и я целунах.

Малко след седем и половина Валерия и аз тръгнахме нагоре към вилата.

Лаура седеше на верандата и четеше. Бруно лежеше върху стола си, погледът му бе вперен в далечния връх Монтероне.

— Толкова ли е късно? — запита Лаура и затвори книгата. Погледна часовника си. — Време е да се прибереш, Бруно. Тази вечер Валерия ще остане с теб. След вечеря ще сляза до къщата с лодките. Малко суинг добре ще ми се отрази, а зная, че това не е любимата ти музика.

Бруно я погледна с тревожни очи, но лицето й беше студено и безизразно.

Преместих стола в стаята, а тя се оттегли по верандата към стаята си.

— Синьор, не мога да ви благодаря достатъчно, че ми давате тази възможност — казах на Бруно, след като го преместих върху леглото. — Ще направя всичко възможно да продължа работата ви така, както вие бихте искали.

Очите му се усмихнаха, той погледна Валерия и после пак мен.

— Сутринта ще говорим за това — каза Валерия, като леко погали челото на Бруно. — Той днес се измори и смятам, че вече трябва да си почине. Иди и вечеряй, Дейвид. Какво ще правиш тази вечер?

За щастие бях застанал с гръб към светлината и не се наложи да я погледна в очите.

— Ако не съм необходим тук, ще изляза за риба.

— Отбий се в десет и половина, преди да си легна — рече тя — да видиш как съм. Мисля, че сега Бруно ще поспи. Гледай да влезеш безшумно.

— Той дали разбира колко съм му благодарен? — запитах, когато се преместихме от спалнята на верандата.