Читать «Масклин» онлайн - страница 8

Грима го чакаше на входа на бърлогата и държеше в ръце вейка, все едно, че бе тояга. Тя се завъртя и почти фрасна Масклин по главата, когато той, залитайки, излезе из мрака и се наведе през насипа. Протегна изтощена ръка и захвърли пръчката.

— Не знаехме къде си отишъл — каза тя, а гласът й бе на ръба на истерията. — Само чухме шум и ей онова се появи. Ти трябваше да си тук. То изяде господин Мърт и госпожа Куум и започна да рови в…

Тя спря — комай се готвеше да припадне.

— Да, благодаря — рече студено Масклин. — Добре съм, благодаря много.

— Ка-ка-какво стана?

Той я подмина пренебрежително, хлътна в мрака на бърлогата и легна. Можеше да чуе как си шептят старите. После потъна в дълбок премръзнал сън.

Трябваше да съм тук, помисли си той.

Те зависят от мен.

Тръгваме. Всичките.

Тогава това изглеждаше добра идея.

Сега изглеждаше малко по-инаква.

В този момент номите се бяха скупчили в единия край на голямото тъмно пространство вътре в камиона. Мълчаха. Нямаше достатъчно място за шум. Ревът на мотора изпълваше въздуха открай докрай. Понякога се сепваше и почваше пак. От време на време целият камион залиташе.

Грима пропълзя до него по тресящия се под.

— Колко време ще пътуваме дотам? — попита тя.

— Докъде? — попита на свой ред Масклин.

— Знам ли?

— Гладни са, нали разбираш.

Винаги бяха гладни. Масклин хвърли безнадежден поглед към купчинката старци. Един-двама ги гледаха с очакване.

— Нищо не мога да направя — рече той. — И аз съм гладен, но тук няма нищо. Празен е.

— Баба Моркий много се разстройва, като изпусне някое ядене — рече Грима.

Масклин я измери с дълъг, празен поглед. После пропълзя до групата и седна между Торит и старицата.

Никога не бе говорил с тях, осъзна той. Когато беше малък, те бяха гиганти, които си нямаха работа с него, а после бе ловец сред ловците, а и тази година през цялото време или беше навън да търси храна, или бе потънал в дълбок, морен сън. Но знаеше защо Торит е вожд на племето. Имаше си причина — беше най-старият ном. Винаги най-старият беше вожд, не можеше да има спор. Не най-старата номка, разбира се, защото всеки знае, че подобно нещо е немислимо; дори и баба Моркий бе убедена в това. Което беше малко странно, защото тя се държеше с Торит като с малоумник, а той на свой ред никога не решаваше нищо, преди да я погледне с бялото на очите си. Масклин въздъхна, после се вторачи в коленете си.

— Вижте, не знам откога… — започна той.

— Не се тревожи за мен, момче — рече баба Моркий, която май бе живнала съвсем. — Всичкото туй май е доста интересно, нал’тъй?

— Но то може да продължи векове — отвърна Масклин. — Не знаех, че ще трае толкова дълго. Беше просто лудост…

Тя го бодна с костеливия си пръст.

— Младежо — рече му. — Аз съм преживяла Великата Зима на 1986 година. Страшна работа беше. Ти ли ще ми кажеш какво е глад. Грима е добро момиче, ама много се връзва.

— Но аз не знам дори къде отиваме! — избухна Масклин. — Съжалявам!