Читать «Масклин» онлайн - страница 35

VIII. И рече Арнолд Брос (създаден в 1905): Воистина Човеците са Глупави, и прости думи не разбират.

Из „Книга на номите“

Разпоредби, стихове III–VIII

Направиха дълга разходка през трескаво работещия подподов свят.

Откриха, че Канцелариите могат да ходят, където си искат. Другите отдели не се страхуваха от тях, защото Канцелариите всъщност не бяха истински отдел. Например, нямаше жени и деца.

— Та значи, хората се присъединяват към вас? — попита Масклин.

— Избират ни — поправи го Гърдър. — По няколко интелигентни момчета от всеки отдел, всяка година. Но станеш ли Канцеларии, трябва да забравиш за отдела си и да служиш на целия Магазин.

— А защо тогава жените не могат да бъдат Канцеларии? — попита Грима.

— Добре известен факт е, че жените не могат да четат — обясни Гърдър. — Разбира се, вината не е тяхна. Очевидно мозъците им прегряват. От напрежението, нали разбираш. Просто си е така.

— Да бе, представете си — рече Грима.

Масклин я погледна косо. Беше я чувал да използва тоя сладък и невинен гласец и преди. Означаваше, че доста скоро ще стане беля.

С беля или без — Гърдър оказваше върху хората смайващо въздействие. Когато минаваше, му правеха път и леко се покланяха, а по един-двама от тях вдигаха малките си деца и им го сочеха. Дори и стражите по граничните кръстовища с уважение докосваха шлемовете си.

Отвсякъде ги обгръщаше шумотевицата на движещия се във времето магазин. Хиляди номи — помисли си Масклин. — Дори не съм предполагал, че съществуват толкова големи числа. Цял свят, създаден от номи.

Той си спомни как ловуваше сам, как тичаше из дълбоките канавки в широкото поле край магистралата. Наоколо нямаше нищо — само пръст и кремъци; и те се простираха, докъдето ти видят очите. Небето беше купа, обърната надолу, а той беше по средата.

А сега се чувстваше тъй, сякаш, ако се обърне изведнъж, неминуемо ще събори някого. Почуди се какво ли ще е, ако бе живял винаги тук, без да познава нищо друго. Ни студ, ни влага, ни страх.

Като нищо започваш да си мислиш, че не е възможно да има и други неща на тоя свят.

Смътно осъзнаваше, че са изкачили някакъв склон и са навлезли в ново пространство вътре в голямата празнина в самия Магазин. Беше нощ — Затворено — но в небето сияеха ярки светлини. Само дето не се бе научил да му вика таван.

— Тук е отдел „Галантерия“ — обади се Гърдър. — А сега, виждате ли табелата, която виси там?

Масклин се вгледа в мъгливата далечина и кимна. Виждаше я. Огромни червени букви на бяло платно.

— Трябва да пише „Коледен панаир“ — поясни Канцеларият. — Този трябва да е сезонът, той идва след „Летни лудории“ и преди „Пролетна мода“. Но вместо това там пише — Гърдър присви очи, и устните му няколко мига се движеха беззвучно: — „Последни намаления“. Чудим се какво ли значи това.

— Просто мисъл — обади се саркастично Грима. — Някаква си идейка, нали разбираш. Предполагам, че от големите идеи главата ми може да експлодира. Та, не значи ли това, че всичко го намаляват като за последно?

— О, може да значи всичко, което е просто като това. Тези табели трябва да се тълкуват — рече Гърдър. — Веднъж на една пишеше „Разпродажба на втора ръка“, пък не видяхме да продават ни ръце, ни ръкавици.