Читать «Масклин» онлайн - страница 31

— Твойто зрение май е по-добро от това на другите, а? — заяде се Масклин.

— Да — отвърна Канцеларият и погледна през рамо към коридора. — Ъъ, бих искал да говоря с вас. Насаме.

Промъкнаха се зад една греда.

— Е? — каза Масклин.

— Онова, ъъ, нещо, дето приказваше — каза Канцеларият. — Вие вярвате ли му?

— Мисля, че то всъщност не може да лъже — каза Масклин.

— Ама то какво е точно? Нещо като радио?

Масклин погледна Доркас с надежда.

— Това е едно нещо, което прави шум — надуто обясни Доркас.

— Така ли? — Масклин сви рамене. — Не знам. Просто си го имаме отдавна. То казва, че пристигнало навремето много отдалеч, с номите. Поколения наред се грижим за него, нали, Торит?

Старецът ядосано закима.

— Преди мен беше у баща ми, преди него — у баща му, преди това — у неговия баща, а в същото време и у брат му, а чичо им преди това… — започна той.

Канцеларият се почеса по главата.

— Безпокоим се — каза той. — Човеците се държат много странно. Нещата в Магазина не се подменят. Появиха се табели, които никога не сме виждали преди. Дори и абатът се безпокои, че не може да схване какво очаква от нас Арнолд Брос (създаден в 1905). Така, че, ъъ… — Той подръпна дрехата си, оправи я набързо и продължи. — Вижте какво, аз съм помощникът на абата. Казвам се Гърдър и правя онова, което той не може да прави сам. Та, ъъ…

— Добре де, какво? — прекъсна го Масклин.

— Бихте ли дошли с мен? Моля ви!

— Там има ли ядене? — попита баба Моркий. Тя винаги уцелваше най-важното.

— Ами трябва да са изпратили — бързо каза Гърдър. Той се запромъква през бъркотията от жици и греди. — Моля ви, последвайте ме. Моля ви!

5.

I. Ала имаше такива, що рекоха: Видяхме в Магазина Нови табели на Арнолд Брос (създаден в 1905) и сме обезпокоени, защото не ги разбираме.

II. Защото туй е сезонът, назован Коледен панаир, а Табелите не са Табелите на Коледния панаир.

III. Нито са на Януарските Разпродажби, нито на „Здравей, училище“, ни на Пролетната Мода, ни на Летните Разпродажби, ни са други табели, които се появяват в Сезона Си.

IV. И на табелите е писано: Всеобща Разпродажба. И твърде сме Смутени.

Из „Книга на номите“

Оплаквания, стихове I–IV

Като току се блъскаше в нещо и приклякваше, Гърдър ги поведе навътре в териториите на Канцелариите. Миришеше на мухъл. Тук-там имаше купчини от неща, които, както обясниха на Масклин, се наричали книги. Той не разбра напълно за какво служат, но Доркас ги смяташе за много важно нещо.

— Виж ги — рече той. — Вътре е тъпкано с кво ли не, което може да ни е от полза, а пък Канцелариите ги вардят като… като…

— Като нещо добре вардено? — помогна му Масклин.

— Точно така. Точно така. Много точно го каза. Постоянно се взират в тях. Четене му викат. Ама нищо не разбират, като четат.

В прегръдките на Торит Нещото рече „Брррр“ и по него засияха няколко светлинки.

— Книгите са хранилища на знанията — обади се то.

— Казват, че били тъпкани със знания — отвърна Доркас.

— Жизненоважно е да си набавите книги.