Читать «Масклин» онлайн - страница 14

Бе осъществен стремителен набег в посока на храната. Дори и баба Моркий — тъкмо се бе помъкнала натам и тя, и изневиделица някаква торта й препречи пътя.

Само Масклин си остана на мястото, въпреки настоятелните вопли на стомаха си. Не беше сигурен дори че е започнал да разбира как стават нещата в Магазина, но имаше смътното чувство, че ако не ги срещаш с достойнство, току-виж накрая се наложило да вършиш разни работи, дето не са ти от най-любимите.

— Не си ли гладен? — попита го Ангало.

— Гладен съм — призна Масклин. — Но просто не ям. Откъде идва всичката тая храна?

— О, вземаме я от човеците — безгрижно отвърна Ангало, — знаеш ги какви са тъпи.

— И те нямат нищо против?

— Мислят си, че са плъховете — изкикоти се Ангало. — Мъкнем с нас ако от плъхове. Или поне фамилиите от „Хранителни стоки“ тъй действат — поправи се той. — Понякога те пускат и други да се качват нагоре с тях. И после човеците си мислят, че са били плъхове и туйто.

Масклин смръщи вежди.

— Ако ли? — попита той.

— Такова де — рече Ангало — Изпражнения.

Масклин кимна.

— И се хващат на тоя номер, а? — попита недоверчиво.

— Много са тъпи, нали ти казах. — Ангало заобиколи около Масклин. — Трябва да се запознаеш с баща ми — добави той. — Разбира се, да мислим, че ще се присъединиш към Галантериите, е доста прибързано.

Масклин погледна племето си. Бяха се пръснали между масите с храна. Торит мъкнеше буца сирене — колкото главата му, баба Моркий подробно изследваше един банан — все едно той щеше да експлодира; дори Грима не му обръщаше никакво внимание.

Масклин бе объркан. Онова, което го биваше да прави — знаеше го — бе да проследи плъх през няколко ниви, да го довърши само с един удар на копието си и да го замъкне вкъщи. Това определено му харесваше. После хората му казваха разни неща като „Браво“. Имаше чувството, че банана не се налага да го следиш.

— Към баща ти ли? — попита той.

— Херцог Галантерий — отвърна гордо Ангало. — Защитник на Мецанина и Самодържец на Столовата за Персонала.

— Трима бащи ли имаш? — озадачено попита Масклин.

— Това са титлите му. Само някои. Той е почти най-могъщия ном в Магазина. Вие от Навънка имате ли нещо като бащи?

Смешна работа, помисли си Масклин. Този тук е малък груб тъпанар, освен когато говори за Навънка — тогава прилича на любознателно момченце.

— И аз имах някога — рече той. Не му се щеше да се задълбочава по въпроса.

— Бас държа, че си преживял много приключения.

Масклин си помисли за някои неща, които му се бяха случили — или по-точно почти щяха да му се случат — напоследък.

— Да — отвърна той.

— Бас държа, че е било страхотен купон!

„Купон“ — помисли си Масклин. Тази дума не я знаеше. Сигурно означаваше тичане през кални канавки, докато току зад гърба ти щракат прегладнели челюсти.

— Ловувате ли? — попита той.

— Понякога преследваме плъхове из котелното. Разбира се, нали трябва да слушат — той почеса Бобо зад ухото.

— Ядете ли ги?

Ангало изглеждаше потресен.

— Дали ядем плъхове?

Масклин огледа камарите храна наоколо.

— Не, предполагам, че не — рече той. — Знаеш ли, никога не съм знаел, че на света има толкова номи. Колко живеят тук?