Читать «На широкия път» онлайн - страница 8

Тя диша тежко, главата й подскача, очите й пронизват момъка. Той не отговаря, сваля хармоничката и извръща поглед навън. Жената чака минута-две и повтаря като в припадък:

— В други ден — чуваш ли?

Той пак мълчи, после се усмихва кротко и я потупва по ръката:

— Хайде, мадамчик, остави тия работи!… Няма да заминеш, нали знам?… Защо да се лъжем?… — Махва с ръка и добавя. — Де ще вървиш ти… де ще се дяна и аз… посем-сега?… Остави това!…

Жената става, гледа го с ненавист и изсъсква:

— Ще се махна! Ще видиш!… Ще се махна, да ти олекне!… — и се запътва към вратата. Ала внезапно устремът й се пречупва, тя бързо се връща, навежда се към него и му шепне, хълцайки:

— Таз нощ ще те чакам. Моят отишъл на лов… Кметът и агрономът го извикали… Ще те чакам… Чуваш ли?…

При вратата тя грабва дъщеря си, плясва я през бузата и тръгва към къщи. Момиченцето се разплаква и откъм тъмния площад се чува проточен детски хленч.

Владко дълго остава така неподвижен, отсъствуващ, загледан към жълтия афиш, който едва се съзира в мрачината.

По едно време вън се чува шум на автомобил. Момъкът трепва. Тежък камион с един фар пухти насам и спира пред заведението. Двама души в кожени куртки слизат, питат за вечеря, поръчват вино. Владко се пробужда, запалва лампата на „ресторанта“, приготвя една маса и отива в кухнята да подкладе огъня.

1939

info

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: noisy, 2010

Коригиране: northeast, 2010

Издание:

Константин Константинов. Разкази и пътеписи

Библиотека „Български писатели“

Издателство „Български писател“, София, 1980

Редактор: Тихомир Тихов

Художник: Кънчо Кънев

Худ. редактор: Кирил Гогов

Техн. редактор: Виолета Кръстева

Коректор: Мария Грудева

Код 25/95361/5506–29–80

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17545)

Последна редакция: 2010-10-22 11:00:00