Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 98

Лян кимна нетърпеливо, съдията Ди извади ветрило от ръкава си и се отпусна на облегалката. Помахвайки бавно пред лицето си, той започна:

— Когато пристигнах онзи ден в Кантон по дирите на изчезналия цензор, знаех само, че задачата му тук по един или друг начин е била свързана с арабите. Не след дълго си дадох сметка, че моят противник е съвсем наясно с истинската цел на посещението ми и че следи всяка моя стъпка. Когато открих, че цензорът е убит с традиционна отрова на танка, осъзнах, че някой от враговете му в двореца е потърсил помощта на тукашен съучастник, за да подмами цензора в Кантон и да организира убийството му от арабски заговорници. Но освен това осъзнах, че други сили се опитват да осуетят този пъклен план. Когато стигнах дотам в разследването си, нещата се усложниха. Арабски бандити и удушвачи танка се въртяха наоколо и се намесваха, едно загадъчно сляпо момиче ту се появяваше в картината, ту изчезваше. И едва тази сутрин се добрах до ключа за загадката, когато арабската танцьорка Зумруд казала на полковник Цяо, че тя е отровила цензора и че нейният покровител бил наясно с това. Тя е спазила правилото, прието в света на цветята и върбите: момичетата никога да не разкриват имената на клиентите си. Подозренията ми се насочиха към губернатора, към префекта, а и към вас. Това именно ме накара да дойда тук.

Той затвори ветрилото си и го прибра обратно в ръкава. През цялото време Лян бе слушал с леко насмешливо изражение на учтив интерес. Съдията изправи гръб и продължи:

— Междувременно се опитах да направя още нещо: да съставя за себе си портрет на моя противник. Осъзнах например, че той е с типичната нагласа на шахматист. Човек, който винаги остава в сянка и кара другите да действат вместо него, все едно са пионки на дъската. И към мен с помощниците ми отношението му е същото — и ние сме изцяло включени в шахматната му партия. Това откритие бе за мен голяма крачка напред. Престъплението е наполовина разкрито, когато се изясни що за човек е престъпникът.

— Съвършено правилно!

— Вгледах се по-внимателно във вас, майстора шахматист — продължи съдията. — Вие несъмнено притежавате много проницателен ум, способен да изгражда сложни схеми и да следи за изпълнението им. Досещам се и за основния ви мотив: неудовлетворението, че не продължавате пътя на прочутия си баща. От друга страна, определено не сте от типа мъже, които биха се влюбили в една арабска танцьорка с кръв на парини във вените си. Реших, че ако вие сте моят противник, любовникът на танцьорката е някой от помощниците ви. Най-подходящ за тази роля изглеждаше господин Яо Тайкай и аз реших да го арестувам. Дотам бях стигнал, когато ми съобщиха за изчезването на тялото й. Това ме накара да дойда право при вас.

— Защо при мен? — спокойно попита Лян.

— Защото, докато си мислех за убитата танцьорка и за танка с техните необуздани страсти, изведнъж си припомних думите на една бедна китайска проститутка, която е била робиня при танка. По време на пиянските си оргии те обичали да се хвалят, че преди осемдесетина години някакъв високопоставен китаец се оженил тайно за едно от техните момичета и после синът на двамата станал прочут воин. Тогава се сетих за чертите на Повелителя на Южните морета. Те ясно личат и на този портрет отсреща. Широки изпъкнали скули, сплеснат нос и ниско чело… „Стар маймун“, както с любов го наричали моряците му.