Читать «Убийство в Кантон» онлайн - страница 17

Огромната празна зала бе слабо осветена от десетки сребърни свещници, наредени между двете редици внушителни, лакирани в червено колони край стените. До лявата имаше широка резбована скамейка от санталово дърво и маса с висока бронзова ваза. Средата на залата бе напълно гола, като се изключи огромният тъмносин килим. В далечния край Тао Ган зърна огромно бюро пред позлатен параван. Съдията Ди седеше зад него, а Цяо Тай — на нисък стол отстрани. Тао Ган се упъти натам. Усещаше деликатното ухание на санталово дърво и повехнал жасмин. Беше прохладно и много тихо.

Съдията Ди беше в пурпурна роба със златно везмо по краищата и висока шапка с висящи краища и златен надпис „Държавен съветник“. Той се бе облегнал назад в дълбокото кресло с кръстосани в широките ръкави ръце. Цяо Тай изглеждаше дълбоко угрижен, с отпуснати рамене и се взираше със застинало лице в старинната бронзова ваза върху бюрото. Тао Ган отново се удиви колко много се бе състарил съдията през последните четири години. Лицето му бе отслабнало, около очите и устата му имаше дълбоки бръчки. Гъстите му вежди все още бяха катраненочерни, но дългата му брада, мустаците и бакенбардите сребрееха.

Когато Тао Ган пристъпи до бюрото и се поклони, съдията Ди повдигна глава. Той изправи гръб, тръсна ръкавите си и заговори с дълбокия си кънтящ глас:

— Седни тук, Тао Ган. Имаме лоши новини. Добре стана, че двамата отидохте на кея предрешени — той се обърна към домоуправителя, който все още бе в залата, и нареди: — Донеси пресен чай.

След като старият служител напусна помещението, съдията се наведе напред, постави лакти на бюрото и се вгледа в двамата си помощници. Усмихна се тъжно и каза:

— Хубаво е, че отново сме заедно, приятели. След пристигането ни в столицата всеки от нас бе толкова зает със собствените си работи, че неофициалните ни срещи и разговори съвсем се разредиха, за разлика от дните, когато все още бях окръжен съдия. Хубаво време беше, капитан Хун не си беше отишъл от нас и… — той прокара ръка по лицето си с уморен жест. След миг се съвзе и се изправи в креслото. Отвори ветрилото и рязко се обърна към Тао Ган: — Току-що Цяо Тай е бил свидетел на особено отвратително убийство. Но преди той да ти разкаже всичко, искам да узная твоите лични впечатления от града.

Той кимна към кокалестия мъж, облегна се назад в креслото и започна да си вее с ветрилото. Тао Ган се намести на стола и започна спокойно:

— След като двамата с Цяо Тай изпратихме негово превъзходителство тук до двореца, взехме носилка и отидохме до южната част на града, за да се настаним някъде по-близо до арабския квартал съгласно вашите нареждания. Брат Цяо избра една странноприемница до джамията, аз — друга, отвъд Южната врата, на самия кей. Срещнахме се по-късно в малка гостилница, за да обядваме, и цял следобед се разхождахме по брега на реката. Видяхме доста араби да се въртят там. Чух, че около хиляда са се заселили в града и че още хиляда има по корабите в пристанището. Държат се заедно и не се смесват с китайците. Няколко арабски моряци много се наежиха, когато един митничар удари някакъв от техните, но бързо се успокоиха, щом дойдоха войниците, и дори един началник ги наруга за дързостта — той замълча, подръпна мустаците си и продължи: — Кантон е най-богатият град в целия Юг, господарю, известен с веселия си нощен живот, по-специално с корабите на цветята по Бисерната река. Животът тук тече с трескав ритъм, търговци, които днес са богати, утре може да тръгнат с просяшка тояга, а на игралните маси всяка нощ се губят и печелят цели състояния. Без излишни обяснения, очевидно това е рай за всякакви мошеници, бандити и изнудвачи, големи и малки. А не трябва да забравяме и значителния брой финансови далавери и всякакви измамничества, които стават тук. Но кантонци са преди всичко делови люде и не обръщат много внимание на политиката. От време на време роптаят, разбира се, срещу централното правителство, но то е само когато търговията им по някакъв начин се окаже засегната от сегашните чиновници. Не долових обаче признаци на по-сериозно негодувание, а и не мога да си представя, че една шепа араби са в състояние да предизвикат сериозни неприятности тук — съдията Ди мълчеше и Тао Ган продължи: — Преди да напуснем пристанището, се запознахме в една кръчма с някой си Ни, морски капитан и много приятен човек, който говори арабски и персийски и е търгувал в Персийския залив. Тъй като може да се окаже полезна връзка и е достатъчно осведомен, Цяо Тай прие поканата му да го посети утре сутринта — Тао Ган погледна неуверено съдията и попита: — Защо толкова ви интересуват тези чернокожи варвари, господарю?