Читать «Деветдесет и трета година» онлайн - страница 252
Виктор Юго
497
Кловис, Хлодвиг (465–511) — крал на франките, обединил различните племена, основател на франкската монархия, станал крал на цяла Галия; покровителствувал разпространението на католицизма, пръв от езическите крале приел католичеството.
498
Barnabus sanctus falcem jubet ire per herbam (лат.) — свети Варнава заповядал на сърпа да жъне тревата.
499
Грешка в книгата, липсва буква или букви. Може би „криза“. — Бел.кор.ел.изд. ckitnik. Проверено: http://www.forgottenbooks.com/readbook_text/The_Works_of_Victor_Hugo_1000552491/641
500
Данте Алигиери (1265–1321) — велик италиански поет, роден във Флоренция, а умрял в Равена. Започнал да пише стихове още от юношеска възраст, в които възпявал любовта си към Беатриче и оплаквал ранната й смърт. Най-известното му произведение е „Комедия“, наречена „Божествена“, която се състои от три части: „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. В нея поетът разглежда въпроси на богословието, морала, историята, науката, политиката, естетическите понятия на епохата и т.н.
501
Вергилий, Марон Публий (70–19 пр.н.е.) — велик древноримски поет, автор на „Буколики“ („Пастирски песни“), на „Георгики“ („Поема за земеделието“) и на прочутата поема „Енеида“, в която се разказва за странствуванията на Еней след падането на Троя и за основаването на Римската държава.
502
Ал-Едризи (1099–1164) — арабски учен.
503
Московският „Апостол“ — има се предвид първата печатна книга в Русия „Апостол“, издадена от Иван Фьодоров през 1564 г.
504
Vox in deserto (лат.) — глас в пустиня.
505
Есхил (ок. 525–456 пр.н.е.) — древногръцки драматург, наречен „баща на трагедията“. Произхождал от знатен атински, род, израснал в Елевсина — стар религиозен и културен център на Атика. Взел участие във всички най-важни сражения през периода на гръцко-персийските войни, някои от които отразил в произведенията си.
506
Пиндар (ок. 518–442 пр.н.е.) — древногръцки поет, роден в Беотия. Особено известен с епиникиите си — тържествени хорови песнопения, предназначени за изпълнение при тържества, прославящи победителите и техния род.
507
Белона — богиня на войната в древноримската митология.
508
In daemone deus (лат.) — в демона бог.
509
Хекуба — героиня от „Илиадата“, съпруга на Приям; през време на Троянската война загубва мъжа си и почти всичките си деца.
510
Омир — легендарен поет на древна Гърция, считан за автор на епическите поеми „Илиада“ и „Одисея“. Античните биографии го представят като странствуващ сляп певец. Според преданията за честта да се нарекат родно място на поета са спорили седем града: Смирна, Хиос, Колофон, Саламин, Родос, Аргос и Атина. Източниците определят различно време на живота му от XII до VII в. пр.н.е. Прието е всичко, което е огромно, баснословно, необикновено по размери и сила, да се нарича „омировско“. Такива сравнения употребява на някои места и авторът на тази книга.
511
Горгона — в гръцката митология страшно женско същество с грозно лице и коси като змии. Според сказанието горгоните били три сестри, които притежавали способността да превръщат в камък всеки, който ги погледне.