Читать «Стен» онлайн - страница 75

Алън Кол

Това трябваше да мине. Но чу шепота на Ланцота в ухото си.

— Преструваш ми се, стажант-ефрейтор. Сега искам да се изправиш, без другите ти колеги-смотаняци да разберат какво правиш, и наистина да нападнеш ефрейтор Холстед.

Стен не помръдна.

— Алтернативата е три дни непоряд в чистене на боклука.

Стен въздъхна и се изправи.

Холстед тръгна напред, протегнал ръце да го сграбчи. Слабо, прецени Стен, и се претъркули върху пясъка. Краката във въздуха, бедрата на Холстед — в ножица.

Холстед падна и Стен стегна, използвайки инерцията му, за да изправи гръб. Холстед се претъркули и Стен влезе с рамо под кръста му.

Холстед излетя във въздуха. Стен имаше достатъчно време да прецени дали да прекъсне орбитата на началника, и се задвижи. Холстед рухна по гръб и Стен го изрита два пъти в ребрата.

Холстед остана да лежи неподвижен на пясъка.

Стен се изправи и се обърна.

Обучаемите бяха зяпнали в няма възхита. Стен погледна Ланцота, който въздъхна тежко и посочи с палец.

— Слушам, сержант!

Стен вдигна кепето си от пясъка и затича обратно към столовата.

Ето, това е. Гонка, ако се справиш, гонка, ако не се справиш. Стен грабна баките и ги помъкна към столовата.

Интендантът му се ухили, когато мина покрай малкия му кабинет.

— Май ще се радваш много да се върнеш утре на тренировки, а?

Стен поклати глава.

— Да не би да ти харесва тук?

— Съвсем не, сержант.

— Тогава какъв ти е проблемът, новобранец?

— Утре почваме тренировки с нож, сержант.

— И кво?

Аха! И кво? Стен изведнъж се разсмя и помъкна баките към стелажите. Кво пък толкова? Все пак беше по-добре, отколкото на Вулкан.

Дори на Стен му прилоша малко, докато гледаше как медикът ловко обработва зейналите рани. Тялото беше разкъсано от шрапнели и от раните шуртеше кръв.

— Процедурата не се е променила от хиляди години — говореше медицинският инструктор. — Първо накарваш ранения отново да диша. Второ, спираш кървенето. Трето, премахваш шока.

Той завърши, покри хуманоидния манекен с изолиращ чаршаф и се изправи. Огледа класа.

— И тогава започвате да крещите колкото ви глас държи за медик. Стига някой гадняр да не е решил, че ние сме най-важната му цел, която трябва да срази, и някой от нас все още да е останал жив.

— И тогава какво? — попита дебеличкият Печ.

— Ако няма професионални медици, които да го поемат, използвате личния си медицински пакет. Ако кървенето спре и вътрешностите са си горе-долу на място, антисептикът в комплекта би трябвало да задържи приятелчето ви да не опъне петалите.

Той се засмя.

— Разбира се, ако сте на някой свят, където не знаете нищо за буболечките, най-доброто, което можете да направите, е да се помъчите да оставите един труп в прилична форма. — Лекарят погледна Печ, който напоследък бързо стопяваше тлъстините. — Което в твоя случай ще бъде доста трудно, Печ.

Стен и останалите се изкискаха. Медикът беше първият инструктор досега, който поне в малка степен се отнасяше с тях като с мислещи същества.