Читать «Стен» онлайн - страница 19

Сега се беше излегнал мълчаливо на леглото. Момичето се плъзна върху него и започна бавно да гали тялото му с връхчетата на пръстите си. Той я загледа.

Лицето на Лета беше нежно, зениците й — разширени от доставящите наслада наркотици.

— Какво не е наред? — промърмори тя тихо.

— Всичко. Договорите. Договорите, квотите, мигритата.

Тя се изкиска.

— Че при теб всичко си е наред. Нали си мигри.

Стен седна.

— Няма да е завинаги, Когато договорът ми свърши, ще се измъкна от този скапан свят и най-сетне ще разбера какво е да си свободен.

Лета се засмя.

— Сериозно ти казвам. Никакво залагане. Никакви удължавания на договора. Никакви нощи пиячка в купола повече. Просто ще си пестя времето. Точка.

Лета поклати глава и се изправи.

— Няма да можеш да го направиш.

— Защо пък не? — попита Стен. — По дяволите! Дори деветнадесет години не са чак толкова много.

— Няма да можеш, защото цялата работа е шарлатанска. Всичко е под контрол. Също като работата ти. И игрите. И… и дори това, дето го правим двамата. Така са го нагласили, че да не можеш никога да се измъкнеш от тях. За да си вечно обвързан с тях. И го правят по всички възможни начини.

Стен я погледна озадачено.

— Но ако е шарлатания и никой не може да се измъкне от Вулкан, какво ще кажеш за теб тогава?

— Какво за мен?

— Нали непрекъснато разправяш какво ще направиш, когато напуснеш, за планетите, на които ще отидеш, и за мъжете, които ще имаш, които не миришели на машинно масло и на пот и…

Лета запуши с длан устата му.

— Но това се отнася за мен, Стен. Не за теб. Аз ще напусна. Аз си имам договор и той ми осигурява парите, дрогата и всичко, което поискам да ям и да пия. Дори мога да залагам по масите. Картата няма да ми вземат. Няма никакво значение какво друго правя. Стига само да остана жива, ми е гарантирано, че ще напусна Вулкан, щом договорът изтече. Също като на всички останали джойгърли. И като на крупиетата. Всички те ще напуснат. Същото важи за теховете и патрулите. Но не и за мигритата. Мигритата никога не напускат.

Стен поклати глава. Не можеше да повярва и една думичка от приказките й.

— Ти си сладко момче, Стен. Но така и ще си умреш тук, на Вулкан.

Известно време Стен се държеше по-далече от квартирата на Лета и си повтаряше, че няма нужда от нея. Не му трябваше някой, който непрекъснато да му повтаря, че… какво пък, това си беше чиста лъжа, нали?

Но колкото повече се държеше настрана от нея, толкова повече се замисляше и чудеше. Накрая реши, че все пак трябва да я потърси и да си поговорят. Да й докаже, че може и да е права за останалите мигрита. Но не и за него.

Отначало хората в джой-къщата се направиха, че никога не са и чували за нея. А после взеха, че се сетиха. А, Лета ли? Ами нея я прехвърлили някъде. Да, да. Станало изведнъж. Тя изглеждала истински щастлива, когато дошли да я отведат. Било преди една-две смени. Къде ли? Ами май в зоната за забавления горе, в Окото, за екзеците.

Стен се зачуди.

Но престана да се чуди, след като успя да се промъкне в някогашната стаичка на Лета късно след смяната и намери вградения в стената микрофон.