Читать «Стен» онлайн - страница 113

Вълнение в залата.

— И как ни е файдата? — изръмжа един от главатарите, казваше се Патрис.

— На пръв поглед — отговори Бет — никаква. Всички ние срещу Социопатрула би означавало само малко повече плясък в блатото от обичайното. На пръв поглед.

— Кой говори, че ще тръгваме срещу патрула? — попита друг от бандитските шефове, Флин.

Бет посочи Стен.

— Той.

Мърморенето премина в силно ръмжене.

— Това е Стен. Чували сте за него. Той беше с Орон.

Още по-силно ръмжене.

— Стен е бил извън този свят. Извън Вулкан. А сега се е върнал, за да ни помогне.

Внезапна тишина. Най-вече заради невероятно дебелата лъжа.

— Всички сте чули какво се случи с моята банда, нали? — каза Бет.

Кимания.

— И също така сте чули какво се случи с тъпаците патрули, които за малко щяха да ни спипат?

Бавни кимания. Досещаха се накъде бие.

— Стен ги изби — каза Бет. — До един. Ако не беше този, който твърди, че е, щеше ли да бъде възможно това? Щях ли да съм тук сега и да разговарям с вас?

— Тя е права — отбеляза Патрис. — Най-добрият ми бегач ми донесе, че е видял как изнасят скапаните им трупове.

Флин изсумтя презрително.

— Герой значи. Голяма работа. И кво иска от нас?

Стен се изправи. Някой изшътка.

— Много просто — каза той. — Просто ще завземем Вулкан.

Усилията да бъде свалена властта на Вулкан започнаха с поредица от така наречените от Доктора „сиви ходове“.

— Искаме да усилим недоволството сред мигритата — поясни той. — След което да им внушим, че Компанията е уязвима.

Доктора смяташе препоръчаните от него сиви ходове за най-добрата си работа досега. Йоргенсен беше на мнение, че това са мръсни номера, а начинът, по който ги нарече Алекс, беше съвсем нецензурен. Само Айда остана очарована. В този план тя виждаше безкрайни възможности да разгърне таланта си.

— Това ще трябва да почака — каза й Стен.

— Защо? Мога да накарам този компютър да запее всяка песничка, която си поискам.

— А проект „Браво“?

Айда въздъхна.

— Добре де, почти всяка.

Доктора я изгледа гневно.

— Ще започна с радиопредаванията — изръмжа тя.

Дори Доктора остана впечатлен от устройството, което тя успя да сглоби. То зае цяла заседателна зала на борда на стария лайнер. В основата си представляваше най-обикновен радиопредавател, натъпкан с достатъчно енергия, за да изкара Вулкан от орбита. Тя го включи към миниатюрния си компютър от „Богомолка“ и го настрои за следене на радиоемисията на Компанията, предназначена за новини и развлекателни предавания за мигритата.

— Завъртаме това лостче — обясни им тя — и сме на тяхна вълна. Всичко, което казваме оттук, ще звучи като излъчено от тяхната станция.

— Искаш да кажеш, нещо от рода на „Торесен се чука с ксипаки“? — попита Стен.

— Малко по-фино — намеси се Доктора. — Идеята е да го направим да звучи така, сякаш е одобрен от Компанията текст.

На лицето на Стен се изписа недоумение. Той махна ръка с отвращение.

— Както и да е — каза Доктора. — Аз ще се погрижа какво точно да говорим. Ти просто се погрижи за твоята работа.