Читать «Стен» онлайн - страница 110

— Императорът май не ни мисли лошото.

Дори Доктора подхлъцна пред находката на Стен. Стояха в главната бална зала на луксозен пътнически лайнер. Беше от ранните времена на междузвездните пътешествия, когато пътуванията бяха траели месеци и конкуриращите се лайнери се бяха хвалели с удобствата, които осигуряваха за своите състоятелни пътници. Имаше конференти зали, зали за събирания и още няколко бални зали като тази, с бляскави канделабри и излъскани подове. Сред идеалния вакуум около Вулкан всичко си стоеше така, както Компанията го бе оставила преди векове, когато корабът бил използван, за да се осигурят квартири за екзеците, упражняващи надзор над строителството на Вулкан. Беше изкупен от някаква западнала корпорация, занитен на мястото си и след това изоставен, когато Вулкан беше започнал да се разраства.

Стотици метри нагоре, близо до тавана на балната зала, Фрик и Фрак се рееха — писукаха от удоволствие и се наслаждаваха на свободата, която си бяха върнали.

— Е — каза Айда, — щом на прилепите им харесва, смятам, че всичко е наред.

Не се зарадва особено, когато Стен й показа корабния компютър и я подкани да се залови за работа.

— Толкова е тъп и примитивен — каза тя. — Направо е за музея.

Животът беше натъпкал достатъчно дипломатичност в главата на Стен, за да може да съобрази кога да си отваря устата и кога — не. Скоро тя вече се беше навела над пулта и се бе заела с деликатната задача да го накара да ги прикачи към централния компютър на Вулкан.

— Както разбирам — каза Доктора, — първата ни цел е да започнем да наемаме новобранци.

Той разположи тантурестото си тяло в креслото и крачетата му увиснаха над пода. Седяха в капитанския апартамент и нагъваха храната на екзеците, която Айда им беше поръчала чрез компютъра.

— Значи — каза Алекс — аз още не мога да думна всичко, така ли?

— Търпение, Алекс — каза Стен. — И на това скоро ще му дойде ред. — Обърна се към Доктора. — Не можеш просто така да се приближиш до някое мигри и да го мушнеш с пръст. Ще си помисли, че си шпионин на Компанията, и ще побегне.

Йоргенсен се оригна и подхвърли две стафидчета на Фрик и Фрак.

— Дайте ми малко входящи данни и ще видя какво мога да изровя.

Стен поклати глава.

— Не. Просто ще започнем с отрепите.

— Ако се съди по това, което ни разказа за тях — вметна Айда, — те просто ще се опитат да ни прережат гърлата.

— Предложение? — намеси се Доктора.

Стен се изненада. Доктора винаги изтъкваше факти. Никога не питаше. После осъзна, че въпреки многобройните им заседания, антропологът все още се мъчи да осмисли сложната ситуация на Вулкан.

— Стреляме.

— Не, не. Няма да искате да ги застреляте.

— Искам да кажа… О, по дяволите! Давай нататък.

— Това, което може би ще се наложи да създадем, е някакъв свръхценностен образ. Някой, на когото да подражават.

— Не схванах.

— Има си хас. Слушайте, ще ви обясня…

Не се наложи да чакат дълго, за да включат плана на Доктора в действие. Айда се беше включила в компютърната система на Щаба на социопатрула, прикачи следящо устройство към нея и остави инструкции на корабния компютър да я събуди в подходящия момент.