Читать «Черният дом» онлайн - страница 5

Стивън Кинг

Отсрещната стена е прорязана от врата с тъмно прозорче с матирано грапаво стъкло, върху което се мъдри надпис: „ДЕЙЛ ГИЛБЪРТСЪН, НАЧАЛНИК НА ПОЛИЦИЯТА“. Дейл ще се появи най-рано след половин час.

Отдясно на вратата под прав ъгъл са поставени две метални бюра. Зад онова, което е разположено успоредно на вратата, седи Том Лънд — русокос полицай на възраст горе-долу колкото Боби, който за разлика от партньора си не прилича на току-що изсечена монета; той вдига глава и се взира в найлоновия пакет, който Боби Дюлак стиска с два пръста.

— О, поредният подлистник.

— Ти да не помисли, че „Гърмящата петорка“ пак са наминали да ни навестят? На ти го. Тая порнография не ме интересува.

Без да удостои с поглед презряното издание, с отработен замах Боби подхвърля новия брой на „Ла Ривиер Хералд“. Вестникът прелита три метра, описва елегантна дъга и тупва върху бюрото пред Том Лънд, който не успява навреме да предотврати атаката. Боби навъсено се взира в двете имена и фактите, изписани на дългата черна дъска до картотеката. Има крайно недоволен вид, сякаш всеки миг ще се пръсне от ярост.

В това време Джордж Ратбън жизнерадостно се дере от студиото на KDCU:

— Братче, не се занасяй с мене, нещо са ти сбъркали лекарствата! Да му се не види — за един и същи мач ли говорим?! Искам да задам на нашия слушател…

— На Уендъл може да му е дошъл акълът в главата и да е престанал да си пъха носа където не му е работата — разсъждава Том Лънд.

— Уендъл — повтаря Боби. Лънд вижда само тила му, поради което презрителната гримаса не си струва усилието, но Дюлак не може да се въздържи.

— Искам да задам на нашия слушател един-единствен въпрос и го моля с цялото си сърце да ми отговори искрено. Абе, приятел, ти въобще гледа ли мача снощи?

— Не знаех, че с Уендъл сте такива приятели — подмята Боби. — И през ум не ми е минавало, че си ходил чак до „Ла Ривиер“. Винаги съм смятал, че представата ти за страхотна вечер се изчерпва с халба бира и игра на боулинг в Ардън, и едва сега откривам, че всъщност се мъкнеш с разни репортери по университетски градчета. Сигурно мърсуваш и с оня там — Уисконсинския плъх от KWLA. Кой знае колко пънкарки забърсваш покрай него, а?

Слушателят обяснява, че е пропуснал първия ининг, тъй като е трябвало да вземе малкия след сказката в лютеранската църква, чието изнасяне е било наложено от извънредните обстоятелства, но след това най-внимателно бил изгледал мача докрай.

— Кога съм казал, че Уендъл Грийн ми е приятел? — отвръща Том и отмества поглед. Над лявото рамо на колегата му се вижда първото име от списъка на черната дъска. Безпомощно приковава очи върху него. — Просто се познаваме — представиха ми го след разследването по случая Киндърлинг и не ми се стори толкова неприятен. В известен смисъл ми допадна. Дори ми дожаля за него. Искаше да вземе интервю от Холивуд, но онзи го отряза.