Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 7

Тъй като докторът не проговори, капитан Никълз продължи:

— Това е Фред Блейк — каза той, като посочи с пръст спътника си.

Д-р Сондърз кимна.

— За дълго ли си тука? — продължи капитанът.

— Чакам холандския пощенски кораб.

— На север или на юг?

— На север.

— Как каза, че ти беше името?

— Не съм го казвал. Сондърз.

— Толкова дълго съм се блъскал по индийския океан, че знам кога да не задавам въпроси — каза капитанът и се засмя угоднически: „Не задавай въпроси, за да не чуваш лъжи.“ Сондърз ли? Знам доста момчета, дето носят същото име, но дали е тяхно по рождение или не, никой освен тях не знае. Какво му е на стария Ким Чинг? Добро момче беше. Канех се да си побъбря с него.

— Закъса с очите. Имаше катаракта.

Капитан Никълз стана и протегна ръка.

— Док⁷ Сондърз. Знаех си, че съм виждал лицето ти. Във Фу-Чжоу. Там бях преди седем години.

Докторът стисна протегнатата ръка. Капитан Никълз се обърна към приятеля си.

— Всеки познава Сондърз. Най-добрият лекар в Далечния изток. Очите. В това му е силата. Едно време имах приятелче, казваха в един глас, че ще ослепее, че нищо не може да го спаси, той обаче отиде при Док и след месец виждаше не по-зле от тебе или от мене. Тия с цепнатите очи направо се кълнат в него. Док Сондърз. Е, това е радостна изненада. Мислех, че никога не напускаш Фу-Чжоу — дори за час.

— Сега го напуснах.

— Значи ми провървя. Ти си точно човекът, когото исках да срещна.

Капитан Никълз се наведе напред и хитрите му очи се впериха в доктора с настойчивост, която доста напомняше заплаха.

— Имам страхотна диспепсия.

— Исусе Христе — промърмори Фред Блейк.

Той продумваше за пръв път, откакто бяха седнали, и д-р Сондърз се обърна да го погледне. Изтегнал се беше в стола и хапеше пръстите си с вид, предполагащ отегчение и лошо настроение. Беше висок млад човек, слаб, но жилав, с тъмнокестенява коса и огромни сини очи. Не изглеждаше на повече от двадесет години. Облечен в мръсна фланелка и работен комбинезон, той изглеждаше недодялан (като необлизано от майка си кутре, мислеше си докторът); беше някак враждебно навъсен. Имаше правилен нос и добре оформена уста.

— Престани да си гризеш ноктите, Фред — каза капитанът. — Казвам ти, отвратителен навик е.

— Омръзнахте ми и ти, и диспепсията ти — ухили се злорадо младият човек.

Като се усмихна, показаха се прекрасни зъби. Бяха много бели, ситни и със съвършена форма; ослепителната им красота толкова неочаквано разхубавяваше мрачното му лице, че човек се изненадваше. Киселата му усмивка изведнъж ставаше блага.

— Смешно ти е, защото не знаеш какво ми е — каза капитан Никълз. — Станал съм великомъченик. Не може да се каже, че не подбирам храната. Всичко съм опитал. Нищо не помага. И тая бира сега. Да не мислиш, че няма да страдам заради нея? Знаеш не по-зле от мене, че ще страдам.