Читать «На тясно в ъгъла» онлайн - страница 2

— Получих за тази работа хиляда лири на ръка, в злато — каза капитан Никълз. — Пътешествието беше чудесно. Обиколихме всички острови около Целебес и архипелага Борнео. Направо са чудни тия места. А пък каква красота, каква растителност, значи, не е за приказване. Стреляш, когато ти се прииска. Естествено, стояхме настрани от оживените места.

— Що за човек беше пасажерът ти? — попитах аз.

— Добро момче. От най-добрите. И отличен картоиграч. Всеки ден в продължение на година играхме ecarté² и накрая той почти си беше прибрал хилядата лири. А аз самият доста добре играя на карти, пък и си отварях очите.

— Върна ли се в крайна сметка той в Австралия?

— Така беше предвидено. Там имаше приятели, на които през тези две години им беше дошло на ум как да потулят дребната му пакост.

— Ясно.

— Изглежда, че мене искаха да направят изкупителна жертва.

Капитан Никълз замълча и нещо сякаш забули живите му очи. Те неочаквано потъмняха.

— Бедното момче падна от борда една нощ край бреговете на Ява. Предполагам, че акулите са го довършили. Беше отличен картоиграч, между най-добрите, които познавам — капитанът замислено поклати глава. — Продадох шхуната в Сингапур.

Като се имат предвид парите от нея и хилядата лири в злато, не припечелих зле в крайна сметка.“

Такава е случката, която ми даде идеята за този роман, но аз започнах да го пиша едва дванадесет години по-късно.

I

Всичко това се случи преди много, много години.

II

Доктор Сондърз се прозина. Беше девет часа сутринта. Предстоеше му цял ден, а нямаше нищо на света, с което трябваше да се занимава. Вече беше прегледал няколко пациенти. На острова нямаше лекар и при пристигането му всички, страдащи от нещо, използуваха възможността да се консултират. Мястото обаче беше здравословно, оплакваха се главно от хронични болести, затова можеше да им помогне с малко; другите имаха дреболии, които се поддаваха лесно на прости лечебни средства. Д-р Сондърз беше практикувал петнадесет години във Фу-Чжоу и си беше спечелил голяма известност сред китайците за умението да се справя с увреждания на очите. Беше дошъл в Такана именно за да оперира катаракта на богат китайски търговец. Такана, остров в Малайския архипелаг, беше доста отдалечен, на такова голямо разстояние от Фу-Чжоу, че отначало докторът отказа да отиде. Но самият китаец, на име Ким Чинг, беше родом от Фу-Чжоу и двама от синовете му живееха там. Познаваше се добре с д-р Сондърз и при периодичните си посещения във Фу-Чжоу се беше консултирал с него за отслабващото си зрение. Беше чувал, че по начин, изглеждащ чудотворен, докторът накарал слепи да прогледнат и когато самият той се озова в състояние, в което можеше да различава единствено деня от нощта, не желаеше да довери на никого другиго операцията, която според него щеше да му възвърне зрението. Д-р Сондърз го беше посъветвал да дойде във Фу-Чжоу, когато се появят определени симптоми, но китаецът беше отлагал от страх пред хирургическия нож, а когато вече не можеше да различава предметите, мисълта за дългото пътуване го притесняваше, затова беше помолил синовете си да убедят доктора да замине при него.