Читать «Плацдарм (Планетата, от която никой не се завръща)» онлайн - страница 46

— Вжър, ела тук! — заповяда той.

Ловецът колебливо се изправи и пристъпи напред. От носа му течеше кръв и бе замаян и онемял от експлозиите. Брайън го прикова с поглед.

— Кой съм аз? — извика той.

— Ти си Бррн…

— По-силно, не те чувам!

— БРРН.

— Кое е това парче мръсотия, върху което съм стъпил?

— Това е Равн.

— Кой съм аз тогава?

— Трябва да си… Равн над Равн! — Докато говореше очите му се разшириха и Брайън усещаше страхопочитанието, достигащо почти до обожание, което го изпълваше. Брайън посочи към ножа си, който Вжър държеше.

— Какво е това в ръката ти?

Вжър погледна към ръката си и затрепера от страх. Падна на колене и запълзя към Брайън, за да остави ножа в краката му. Той го взе и го прибра в празната кания.

— Сега ще продължим — каза и махна крака си от гърба на Равн. Титлата, която бе получил, беше от огромно значение — усещаше го по реакциите на Ловците наоколо. Откак бе приел новата си роля, агресивността и страха бяха заглъхнали.

— Все още държат оръжията си — обади се Лиа, която подозрително гледаше Ловците.

— Няма нужда да им ги отнемаме, тъй като в новата си роля аз съм вече част от културата им.

— Ами аз? Знам, знам — жена, по-малко и от нищо. Носи си вързопа и си трай. Но почакай само да се измъкнем от този мъжки шовинистичен рай, Брайън Бранд! Ах как само ще ми платиш за това…

Докато се изкачваха по хълма между дърветата, Брайън внимателно следеше емоциите на мъжете около себе си. Докато все още го приемаха, беше в безопасност. Но това можеше да се промени само за миг и то по причини, за които той не знае. Но ако този новообразуван статут в обществото им запазеше влиянието си, това щеше да е най-бързия и успешен начин да навлезе в културата им и да говори с хората. Беше опасно. Но връщане назад нямаше.

След като агресията и омразата изчезнаха, Ловците започнаха да си тръгват един по един. Само шепа от тях ги придружаваха през целия път до селището. Вървяха по стръмния склон, докато през дърветата се видя висока скала. В полегатата й страна имаше верига от естествени пещери. Пред нея група жени се занимаваха с остъргване на месото от няколко гущерови кожи с помощта на остри камъни. Когато чужденците се появиха, групичката се оттегли под напора от удари и ритници на една сивокоса жена.

— Сигурно е женската версия на Равн — каза Лиа, която гледаше с интерес. — И тъй като ти изглежда си се установил като водач при мъжете, аз смятам да направя същото с дамите. — Тя пусна вързопа и извика на жените да спрат. Те само се затичаха по-бързо. С изключение на сивокосата, която се втурна към Лиа.

— Убия! Ти мръсотия! — крещеше тя.

Лиа разпредели тежестта си между двата крака и приготви малкия си твърд юмрук. Когато противницата й връхлетя, тя я удари с всичка сила право в слънчевия сплит. Жената красиво се преви и, виейки от болка, обхвана с ръце диафрагмата си. Лиа я хвана за косата и я повлече.