Читать «Цикъл на върколака» онлайн

Пълната луна е изгряла, но януарската виелица е затулила небето със сняг. Ураганният вятър вилнее из главната улица на градчето Таркърс Милс; оранжевите снегорини са безпомощни пред стихията.

Снегът затрупва железопътната линия и дрезината, управлявана от стрелочника Арии Уестръм, закъсва на петнайсетина километра от градчето. „Какво пък — казва си Арни, — ще се подслоня в кантона, докато премине бурята.“ Чакането му се струва безкрайно, времето сякаш е спряло. Той изважда от джоба си тесте омазнени карти за игра и започва да реди пасианс. Навън вятърът надава пронизителен писък. Арни неспокойно се ослушва, после отново свежда поглед към картите. Казва си, че няма от какво да се страхува, че това е само вятърът…

Вятърът обаче не драска по вратата… и не скимти, за да го пуснат.

Арни се изправя — върлинест мъж с дебело яке, навлечено върху железничарската униформа. Захапал е цигара „Кемъл“, а ъгловатото му лице на типичен янки е озарено в оранжево от керосинената лампа на стената.

Отново чува странния звук и си казва, че нечие куче се е загубило и драска по вратата. Поколебава се — жестоко е да остави животното на студа (не че в бараката е по-топло — въпреки печката, която работи на акумулатор, от устата му излизат облачета пара). Потръпва, сякаш усеща докосването на леден пръст под лъжичката. В Таркърс Милс витае нещо злокобно, появили са се странни предзнаменования. Във вените на Арни тече уелска кръв, а уелсците вярват в лошите предчувствия.

Докато се колебае, жалното скимтене секва, разнася се гневно ръмжене. Нещо тежко се блъсва във вратата и я разтърсва… следва нов удар. Рамката потреперва, посипва се снежен прах.

Арни Уестръм се оглежда за нещо, с което да залости вратата… посяга към паянтовия стол, ала в този миг ръмжащото същество отново се хвърля върху дървената плоскост и я разцепва от горе до долу.

За миг звярът остава заклещен във вратата, задните му крака рият снега, ръмжи страховито и се зъби, жълтеникавите му очи блестят като разпалени въглени… това е най-огромният вълк, който Арни е виждал.

А ръмженето му ужасяващо напомня на човешки говор.

Разнася се страховито скърцане, процепът се разширява. Само миг и чудовището ще бъде вътре.

Арни трескаво се оглежда, забелязва кирката, подпряна на стената. Тъкмо когато я сграбчва, вълкът се озовава в бараката и прикляка, готвейки се за скок, а блестящите му очи са приковани в ужасения човек. Ушите му, подобни на космати триъгълници, са присвити, проточил е дългия си език. Бурният вятър навява сняг през процепа във вратата.