Читать «Безсилните на този свят» онлайн - страница 149
Борис Стругацки
Внезапно сенсеят заговори и гласът му бе рязък и непознат:
— Кога е записано за сеанс момчето? — попита той.
— Утре — каза Роберт. — В десет сутринта.
— Помня, че е в десет сутринта. А не може ли да дойде днес? Сега?
— М-м-м, не зная.
— Няма време, Роберт. Време няма. Обадете се. Уредете го. Излъжете нещо. Да дойде след два часа. Дори по-добре след час. След час ще сме се прибрали, нали Тенгиз?
— След два — късо отговори Тенгиз.
— Отлично. Нека да е след два часа. Излъжете нещо, ако се налага.
— Добре — каза Роберт и извади мобилния си телефон. — Ще се опитам.
— Излъжете нещо — посъветва го за трети път сенсеят. — Кажете, че сме открили нови и важни обстоятелства.
— Ще излъжа — обеща Роберт, набирайки номера. — Не се безпокойте, сенсей.
— Времето е абсолютно недостатъчно — каза сенсеят с някакво отчаяние. Облегна се назад, положи ръце на коленете си, но веднага отново се прегърби, почти увисвайки на колана. — Абсолютно — повтори той. — Абсолютно недостатъчно.
info
Информация за текста
Борис Стругацкий
Бессильные мира сего, 2003
Сканиране: Mandor, 2008 г.
Разпознаване и редакция: NomaD, 2008 г.
Издание:
Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2008
Редактор: Боряна Даракчиева
Коректор: Ангелина Вълчева
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Светлозар Петров
Формат 60/90/16
Печат: „Унискорп“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9732]
Последна редакция: 2008-12-10 12:30:00
notes
1
Най-високият връх в Кавказ. — Бел.ред.
2
Истинското име на Чингис хан. — Бел.ред.
3
Грузинска супа. — Бел.прев.
4
Възпаление на надкостната ципа. — Бел.прев.
5
В оригинала: … my poodle light, on dick as all. Что в переводе означает: мой пудель лает, он дико зол. — Бел. NomaD
6
7
Грузинска минерална вода. — Бел.прев.
8
9
Герой от повестта на Гогол „Шинел“. — Бел.прев.
10
Френска поговорка — La noblesse oblige — Благородството задължава. — Бел.прев.
11
На руски „колоситься“. — Бел.ред.
12
13
14
Произведение на исландския прозаик и поет Снори Стурлусон, написано през 1222–1225 г. — Бел.прев.