Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 35

Не научи нищо ново и направи списък с отговорите:

а) казваха, че трябва да помагат на мъжете си за издръжката на семейството (А ревността? А ако в бара се появеше някой приятел на мъжа? Но тя не се осмели да навлиза в такива подробности);

б) да купят къща за майките си (извинение, подобно на нейното, което изглеждаше благородно, не беше сред най-често срещаните);

в) да съберат пари, за да си купят билет за връщане (колумбийките, тайландките, перуанките и бразилките много обичаха да изтъкват тази причина, въпреки че вече много пъти бяха събирали сумата и веднага след това я бяха изхарчвали, защото се страхуваха да осъществят мечтата си);

г) за удоволствие (средата не предразполагаше много към това, тази причина звучеше фалшиво);

д) не бяха успели да намерят никаква друга работа (това също не беше основателна причина, тъй като в Швейцария имаше много свободни места за чистачки, бавачки, готвачки).

В крайна сметка Мария не откри нито една основателна причина и престана да се опитва да си обяснява заобикалящия я свят.

Разбра, че собственикът Милан има право: никога повече не й предложиха хиляда франка, за да прекарат няколко часа с нея. От друга страна, никой не се пазареше, когато му поискаше триста и петдесет франка, като че ли знаеха цената предварително и я питаха само за да я унижат — или за да нямат неприятни изненади. Едно от момичетата отбеляза:

— Проституцията е нещо различно от останалия бизнес: начинаещите печелят повече, натрупалите опит печелят по-малко. Затова трябва винаги да се правиш на начинаеща!

Все още не знаеше какво представляват „специалните клиенти“, за които й бяха споменали още първата вечер — никой не засягаше тази тема. Постепенно Мария научи някои от най-важните подробности в професията, като например никога да не разпитва за личния живот на клиентите, да се усмихва и да говори колкото се може по-малко, никога да не си урежда срещи с тях извън бара. Най-ценният съвет й бе даден от една филипинка, наречена Ния.

— Трябва да стенеш в момента на оргазма. Така клиентът ще те потърси пак.

— Но защо? Те нали плащат, за да се задоволяват?

— Лъжеш се. За да докаже, че е истински мъж, на мъжа не му е достатъчно да получи ерекция. Той е мъж, ако е в състояние да задоволи една жена. А ако успее да задоволи една проститутка, мъжът се смята за ненадминат.

Така изминаха шест месеца: Мария научи всички уроци, от които се нуждаеше — като например как функционира „Копакабана“. Тъй като беше едно от най-скъпите заведения на улица „Берн“, клиентелата му се състоеше в по-голямата си част от бизнесмени, на които им бе позволено да се прибират вкъщи късно вечер, тъй като „вечерят навън с клиенти“, но тези „вечери“ не биваше да продължават след 23 часа. Повечето от проститутките бяха на възраст между осемнайсет и двайсет и три години и се задържаха в бара средно по две години, след което веднага биваха замествани от новодошли. Оттам се прехвърляха в бар „Неон“, след това в „Ксениум“ и колкото повече остаряваха, толкова повече намаляваше цената им, както и работното време. Почти всички накрая отиваха в „Тропикъл Екстази“ — заведение, което приемаше жени над трийсетте. След като попаднеха там обаче, това, което успяваха да изкарат благодарение на един-двама студенти на ден, им стигаше само да си платят обяда и наема (средната цена бе колкото тази на бутилка евтино вино).