Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 30

— Защо избра точно този бар?

Мария би могла отново да се позове на историята с книгата или да стори това, което бе направила в случая с кюрдите и с Хуан Миро: да каже истината.

— Заради името. Не знам откъде да започна, а и не знам дали искам да започна.

Момичето като че ли се изненада от прямия и искрен отговор. Отпи една глътка от питието си, което приличаше на уиски, заслуша се в бразилската музика, която звучеше в момента, спомена за носталгията по родината си, каза, че ще има малко клиенти тази вечер, защото били отложили голям международен конгрес, който трябвало да се проведе в околностите на Женева. Накрая, след като видя, че Мария не си тръгва, каза:

— Много е просто, трябва да спазваш три правила. Първо, не се влюбвай в никого, с когото работиш или с когото правиш секс. Второ, не вярвай на обещания и винаги вземай парите предварително. Трето, не се дрогирай.

Момичето направи пауза и продължи:

— И започни веднага. Ако днес се върнеш вкъщи, без да си си намерила клиент, ще премислиш и няма да имаш смелостта да се върнеш.

Мария бе дошла с намерението да чуе някакъв съвет, да получи информация за възможността да поработи временно, но разбра, че се намира пред онова чувство, което кара хората бързо да вземат решения — отчаянието!

— Добре. Ще започна още днес.

Не си призна, че бе започнала вчера. Жената отиде до съдържателя на бара, наричайки го „Милан“, и той се приближи, за да разговаря с Мария.

— С хубаво бельо ли си?

Никой не й бе задавал този въпрос досега. Нито гаджетата й, нито арабинът, нито приятелките й, още по-малко някой непознат. Но такъв бе животът тук: пристъпваше се направо към въпроса.

— Със светлосиви бикини съм. — После добави предизвикателно: — И без сутиен.

Вместо отговор обаче получи мъмрене.

— Утре трябва да си с черни бикини, сутиен и дълги чорапи. Да се събличат колкото се може повече дрехи е част от ритуала.

Без да губи повече време, убеден, че пред него наистина стои начинаеща, Милан й обясни останалата част от ритуала: „Копакабана“ е приятно място, а не бардак. Мъжете влизат в този бар с надеждата да срещнат жена, която е сама, непридружавана от никого. Ако някой се приближи до нейната маса, без да бъде отклонен през това време (защото освен всичко съществуваше и понятието за „изключително право върху клиент за някои момичета“), със сигурност ще я попита: „Искате ли нещо за пиене?“

На което Мария би могла да отговори с „да“ или „не“.