Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 100

Отиде в библиотеката, за да върне учебника за управление на ферми. Нищо не бе разбрала, но в миговете, когато бе губила контрол над себе си и над съдбата си, книгата й бе напомняла за целта на живота й. С жълтата си корица, на която нямаше илюстрации, а само графики, тя се бе превърнала в мълчалив другар, а в тъмните нощи на последните седмици — и във фар.

Постоянно кроя планове за бъдещето. И постоянно съм изненадвана от настоящето, казваше си тя. Спомняше си как бе открила самата себе си чрез желанието за независимост, отчаянието, любовта, болката, докато отново бе срещнала любовта. Би искала нещата да спрат дотук.

Най-интересно беше това, че докато колежките й говореха за способностите на някои от клиентите си и за екстаза, до който достигали с тях в леглото, нея самата сексът никога не я беше карал да се чувства по-добре или по-зле. Не беше решил проблема й, беше неспособна да изпита оргазъм при обладаването и толкова механично участваше в любовния акт, че може би никога нямаше да открие в „прегръдката на повторната среща“ — както я наричаше Ралф Харт — огъня и радостта, които търсеше. Или може би (както си мислеше понякога) без любов е невъзможно да се изпитва удоволствие в леглото, както твърдяха майките, татковците, романтичните книги.

Библиотекарката, която обикновено бе винаги сериозна (и която бе единствената й приятелка, въпреки че Мария никога не й го бе казала), беше в добро настроение. Обслужи я, въпреки че беше в обедна почивка, и й предложи половината от сандвича си. Мария благодари и отвърна, че току-що е обядвала.

— Доста време ви трябваше, за да я прочетете.

— Нищо не разбрах.

— Спомняте ли си какви книги ми поискахте веднъж?

Не, не си спомняше, но след като видя лукавата усмивка на жената срещу себе си, се досети за какво са били. За секс.

— Знаете ли, след като потърсихте при мен книги на тази тема, реших да направя списък на това, което имахме тогава. Не беше много и тъй като трябва да възпитаваме нашата младеж, поръчах още книги. Така няма да им се наложи да се учат по най -лошия начин, от проститутки например.

Библиотекарката посочи към един куп от книги, които се намираха в ъгъла, всичките грижливо подвързани в жълтеникава хартия.

— Още не съм ги описала, но хвърлих един поглед и се ужасих от това, което открих.

Мария вече се досещаше какво иска да каже жената: неудобни пози, садомазохизъм и други подобни неща. По-добре да й обясни, че бърза за работа (не помнеше къде й бе споменала, че работи, дали в банка или в магазин — не е лесно да лъжеш, тя винаги забравяше лъжите си).

Благодари и понечи да си тръгне, но библиотекарката я спря с думите:

— Вие също щяхте да се ужасите. Знаете ли например, че клиторът е скорошно откритие?

Откритие? Скорошно? Та нали същата тази седмица някой бе докосвал нейния така, сякаш ръцете му винаги са познавали терена, който изследваха — въпреки пълната тъмнина.