Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 8
Нора Робъртс
Фоайето пред рецепцията бе просторно, украсено и подредено с антики, а в множеството кътчета с дивани гостите можеха да се насладят на гледката в дъждовни и ветровити дни. И заливът, и скалите, и невероятната градина на изключителните градинари на Сузана бяха прелестни и привличаха гостите да се разходят по терасите и балконите.
Когато Аманда, като управител на хотела, пое задачата да разведе Меган, тя обясни че всеки апартамент е различен. В Кулите бяха трупани стари мебели, снимки и произведения на изкуството години наред. Преди Трент да започне да инвестира парите на Сейнт Джеймс, те не бяха продадени и сега красяха апартаментите на гостите.
Някои бяха на две нива, стълбите в стил ар деко, някои стени с дървена ламперия и копринени тапети. Имаше френски килими, старини стенни гоблени. Във всеки апартамент бе оставено по нещо, което да буди интерес към легендата за изумрудите на семейство Калхун, и към жената, която ги бе притежавала.
Самите изумруди, открити след трудно и опасно издирване — някои твърдяха, че било станало с помощта на духа на Бианка Калхун и Крисчън Брадфорд, художникът който бил влюбен и нея — бяха поставени в стъклено сандъче на партера. Над сандъчето бе закачен портрет на Бианка, рисуван от Крисчън преди повече от осемдесет години.
— Прекрасни са — прошепна Меган. — Невероятни. — Редиците тревистозелени изумруди и бели диаманти сякаш пулсираха като живи.
— Някой ден ще спра край тях, ще ги погледна — призна Аманда — и ще си припомня какво преживяхме, за да ги открием. Бианка се е опитвала да ги използва, за да избяга с децата си при Крисчън. Това ме натъжава, ала ми се струва правилно, че ги поставихме тук, под нейния портрет.
— Разбира се, че е правилно… — Меган усещаше притегателната им сила дори и през стъклото. — Само че не е ли опасно да ги държите тук?
— Холт се погрижи за безопасността им. Сега, след като в семейството имаме бивше ченге, да знаеш, че нищо не е оставено на случайността. Стъклото е бронирано. — Аманда почука с пръст. — И е вързано към някакъв изключително чувствителен датчик. — Аманда погледна часовника си и прецени, че й остават още петнадесет минути, преди да се върне към задълженията си на управител. — Надявам се апартамента да ти е харесал. Промените на семейните покои бяха само повърхностни.
— Всичко е чудесно. — Истината бе, че Меган се чувстваше по-спокойно, като забелязваше пукнатини по мазилката и чворове по первазите. Така бе по-естествено. — Кевин вече си мисли, че е в рая. Излязоха навън с Алекс и Джени, за да поиграят с кутрето.
— Нашият Фред и Сади на Холт са щастливите родители. — Аманда отметна назад богатата си грива. — Осем кученца.
— Както Алекс каза, всички имат бебета. А вашата Дилия е прелестна.
— Нали? — Майчина гордост проблесна в очите на Аманда. — Не мога да повярвам колко бързо расте. Трябваше да дойдеш преди около шест месеца. И четирите бяхме като балони. — Тя се разсмя и протегна напред ръце, за да покаже. — Клатехме се като патици А мъжете се надуваха. Знаеш ли, че се хващаха на бас коя от двете ни с Лайла ще роди първа. Тя ме би с два дни. И след като бе заложила двадесетачка на себе си, още съжалява, че не е дала повече. За пръв път, откакто я познавам, се беше разбързала. Нейната Бианка е също много красива. Докато бях в детската се беше събудила и вдигаше гюрултия, за да й обърне някой внимание. Бавачката няма време дъх да си поеме.