Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 58

— Ти беше тази, която направи сцената с онова зализано богаташче. Сама му се натресе.

— Да съм се на-на-натресла! — Вбесената жена изпъна гръб, за да подчертае внушителния си ръст. — На никого през живота си не съм се натрисала. Вие, господине, сте отвратителен.

— Ще ти покажа аз, какво е отвратително, многоуважавана госпожо.

— Престани. — Готов да получи някой юмрук, Натаниъл пристъпи между тях. — Холандец, какво, по дяволите, ти става? Да не си пиян?

— Една-две глътки ром не са в състояние да ми размътят мозъка. — Той надникна вбесен над рамото на Натаниъл към Коко. — Нейното представление направо ме размаза. Разкарай ми се от пътя, момче. Има още какво да кажа.

— Ти приключи — поправи го младият мъж.

— Разкарай му се от пътя! — Всички погледи се насочиха към Коко. Макар и поруменяла, тя излъчваше впечатляващата властност на кралица. — Предпочитам сама да се справя с този въпрос.

Меган внимателно я подръпна за ръката.

— Коко, не смяташ ли, че е най-добре да се приберем вътре?

— Не смятам. — Тя се овладя и погали приятелски другата жена по ръката. — Хайде, скъпа, вие с Натаниъл вървете. Двамата с господин Ван Хорн предпочитаме сами да се справим с този въпрос.

— Ама…

— Натаниъл — повиши глас Коко, — отведи Меган.

— Да, госпожо.

— Сигурен ли си, че можем да ги оставим сами?

Натаниъл продължи да тегли младата жена към терасата.

— Да не би да искаш да се забъркаш?

Меган погледна през рамо.

— Не. — Разсмя се и поклати глава. — Никак.

— Е, господин Ван Хорн — започна Коко, когато бе сигурна, че са останали сами. — Имаш ли още нещо да ми казваш?

— И още как. — Готов за битка, той пристъпи напред. — Да кажеш на зализаното богаташче да си прибира израстъците.

Тя отметна глава назад и се наслади на бурното препускане на сърцето си, когато очите им се срещнаха.

— А ако не му кажа?

Холандеца изръмжа като вълк, вълк, който предизвиква друг мъжкар.

— Ще му счупя жалките израстъци като пръчки.

О, Боже, каза си Коко. Мили Боже…

— Наистина ли?

— Ти само ме предизвикай. — Той я подръпна и тя се остави да полети в прегръдката му.

Този път бе подготвена за целувката и я посрещна с вдигнати устни. Когато се отдръпнаха, и двамата бяха замаяни, останали без дъх.

Понякога, осъзна Коко, всичко зависеше от жената. Тя навлажни устни и преглътна.

— Стаята ми е на втория етаж.

— Много добре знам къде е. — Нещо като усмивка пробяга по устните му. — Моята с по-близо. — Пое я на ръце, също като пират, помисли си като насън Коко, отвлякъл заложница. — Ти си прекрасна здрава жена, Коко.

Тя притисна с ръка пърхащото си сърце.

— О, Нилс!

СЕДМА ГЛАВА

Да се отдава на мечти посред бял ден бе напълно нетипично за Меган. Годините на самодисциплина я бяха научили, че мечтите са за времето, когато спиш, а не за дъждовни сутрини, когато мъглата е обвила къщата и по прозорците се стичат капки вода като сълзи. Компютърът й тихо бръмчеше, изоставен, а тя бе подпряла брадичка на свития си юмрук, за да се върне назад, както често ставаше през последните няколко дни, към онази лунна нощ с дивите цветя и плясъка на вълните.