Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 30

— Къде отиде чувството ти за романтика, Холандец?

— Тия работи съм ги оставил на теб, любовнико. — Юмрукът, подобен на плътен резен шунка, се сви, за да отреже с изключителна прецизност две фини парчета шоколадова торта. — Нали те видях как я меркаш оная, червенокосата.

— Руса с ягодов оттенък — поправи го Натаниъл. — Дори не червенокоса, а златиста коса. — Той смело отпи нова глътка ром. — Много е красива, какво ще кажеш?

— Ще кажа, че ти все хубавици ги избираш. — Със замаха на художник Холандеца заля парчетата с ванилов крем и ги украси отстрани с пресни ягоди. — И дете си има, нали?

— Да. — Натаниъл погледна тортата и реши, че няма нищо против да похапне едно парче. — Кевин. Тъмна коса, висок за възрастта си. — Усмихна се. По дяволите, това момче му харесваше. — Големи любопитни очи.

— Виждал съм го. — Холандеца имаше слабост към децата, но се опитваше да я прикрива. — Добре изглежда. Винаги се мъкне с онези две нахакани келешчета, дето все търсят какво да отмъкнат. — Което, както Натаниъл добре знаеше, за Холандеца бе истинско удоволствие, въпреки че го криеше зад намръщена маска. — Май доста рано е тръгнала да митка.

Натаниъл се намръщи при тези думи. Така беше изразът, ала му се струваше, че просто не бе точен, защото излизаше, че жената сама бе виновна за тази бременност.

— За тази работа са нужни двама, Холандец. А копелето я е излъгало.

— Знам. Знам. Чух за тази работа. Нищо не изпускам аз. — Не беше трудно да се измъкне информация от Коко, особено когато натиснеше подходящите копчета. Никога нямаше да си го признае, но това бе едно от нещата, които всеки ден очакваше с най-голямо нетърпение. Натисна звънеца за сервитьора и с искрено удоволствие вдигна назидателно показалец, щом вратата се отвори. — Направи поднос за номер три — нареди Холандеца. — Две торти, бутилка домашно шампанско, две високи чаши и да не забравиш мърлявите салфетки. — След като приключи с нарежданията, довърши рома. — Дали да не се опитам да позная на кой му се яде едно парче.

— Няма да ти откажа.

— Не е имало случай да откажеш храна или пък на някоя жена. — Холандеца отряза ново парче, този път доста по-дебело, отколкото за младоженците, и го бутна пред Натаниъл.

— За мен ягоди няма ли?

— Яж каквото съм ти сложил в чинията. Защо не си в трапезарията да флиртуваш с оная кльоща?

— Работя по въпроса — отвърна Натаниъл, налапал хапка торта. — Още са в трапезарията. Семейно събиране. — Стана, сипа си кафе и го доля с остатъка от рома. — Открили са някаква стара книга. А тя не е кльоща. — Бе сигурен в твърдението си, след като бе прегръщал Меган. — Просто е фина.

— Да, бе сигурно. — Помисли си за Коко, за издължените отлично оформени едри крайници. Отново изсумтя. — Всички женски са фини, докато не ти надянат халката на носа.