Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 106

— М-м-м… Какво има?

— И аз те обичам. — Забеляза, че очите му се отвориха и потъмняха.

— Това е добре. — Ръцете му вече не бяха обзети от слабост, когато я притисна към себе си.

— Не знам дали е достатъчно, но…

Той извърна устни към нея, за да я накара да замълчи.

— Не разваляй нещата. За Бога, Меган. За тази вечер това е достатъчно. — Целуна я отново. — Остани при мен.

— Добре.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Зарята бе едно, но когато представителките на семейство Калхун се събираха, за да планират тържеството по случай годежа на Коко, излитаха ракети и се отправяха към звездите.

Обмислиха всички възможности, от маскен бал до круиз на лунна светлина, докато накрая всички се съгласиха да организират вечеря и танци под звездите. Имаха само седмица, за да смогнат с всичко, и затова разпределиха задачите.

Меган си отделяше по малко време всеки ден, за да излъска среброто, да измие кристала до блясък и да избели ленените покривки и салфетки.

— Прекалено много шумотевица. — Колийн потропваше с бастуна, докато приближаваше шкафа, където Меган броеше салфетките. — Когато жена на нейната възраст се закачи за някой мъж, би трябвало да прояви достатъчно здрав разум и да го стори дискретно.

Меган загуби бройката и търпеливо започна отначало.

— Не обичаш ли събиранията, лельо Колийн?

— Само когато има причина. Никога не съм смятала, че доброволно да се подложиш на някой мъж, може да се нарече повод за празнуване.

— Не е така при Коко. Холандеца я обожава.

— Хм. Времето ще покаже. Щом мъжът ти надене пръстена, вече нито е мил, нито пък се подчинява. — Пронизващите й очи се приковаха в Меган. — Не е ли това причината да отблъскваш онзи моряк с широките рамене? Страхуваш се какво ще излезе, след като кажете „да“.

— Не, разбира се. — Меган остави купчинка ленени салфетки настрани, преди отново да обърка бройката. — А ние говорехме за Коко и Холандеца, не за мен. Тя заслужава да бъде щастлива.

— Не всеки получава това, което заслужава — изстреля в отговор Колийн. — Ти би трябвало да го знаеш, или греша.

Изгубила всякакво търпение, Меган се врътна към нея.

— Просто не разбирам защо се опитваш да развалиш нещата. Коко е щастлива и аз съм щастлива. Полагам всички усилия, за да бъде и Натаниъл щастлив.

— Само че не съм забелязала да си си купила портокалови цветчета, момиче.

— Бракът не предлага отговор на всеки. Поне така е било при теб.

— А-а-а, аз съм прекалено умна, за да попадна в този капан. Може пък ти да си точно като мен. Мъжете идват и си отиват. Може и предопределеният за теб да си отиде с останалите, да го подминеш, не е ли така? Ала ние знаем какво представляват те в душата си. — Колийн се доближи още повече и прикова погледа на Меган. — Видели сме най-лошия тип от другия пол. Онези с егоизма, жестокостта, дето не знаят що е чест и етика. Може би в даден момент от живота ни се появява някой, който ни се струва различен. Само че ние сме прекалено мъдри, прекалено предпазливи, за да предприемем фаталната стъпка. Прекарваме си живота сами, но поне знаем, че нито един мъж не притежава властта да ни нарани.